Приказка за физиката на театъра

Тя е… Гергана Димитрова е театрален режисьор. От онези свободните и независимите. "Икар"-ът не й е чужд. Немски възпитаник. Стои в ядрото на „36 маймуни” - организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура, която често щурмува представите и усещанията на публиката. По хубав начин, разбира се.

Той е… Ивайло Миленков. Физик. Експериментатор. Може и физик-експериментатор. Музиката също е близо до личния му свят. А и до професионалния.

В центъра на нашето внимание са заради техния съвместен експеримент „Времето на кварките”. Ако театърът и/или физиката са ви слабост, или ви е любопитно как си взаимодействат, можете да проверите лично на 15-и ноември, от 20.00 ч. в бившето кино „Македония” на ул. „Пиротска” 5 в София.

Нека настройването на правилните честоти започне сега…

Как бихте определили „Времето на кварките” в едно изречение?

Г.Д.:  За мен си е експеримент. Иначе като форма може да се нарече театрална инсталация с образователна насоченост. Като жанр, може би нещо между пърформанс и гранична театрална форма. Не съм много сигурна, това може би театроведите трябва да кажат.

И.М.: Експеримент. Макар че популяризацията на науката винаги ме е интересувала, този проект беше твърде ново като случка за мен.

Изкуството и в частност театърът ли обяснява по-добре квантовата физика или квантовата физика – механизма на театъра?

И. М.: Театърът. Той има априори понятие за всичко, дори и за физиката. Физиката от своя страна е доста по-ограничена в предмета си на дейност, занимава се само с природата. Не с хората и още повече с техните изкуства.

Г.Д.: Квантовата механика май досега не се е опитвала да се занимава с театър, но сигурно би било интересно да се погледне на театъра през нейната призма. Мисля, че имат пресечни точки.

При представянето на „Времето на кварките” в рамките на ПроТекст 5 отново се спряхте на интересно несценично пространство – Банята. Този път ваша своеобразна сцена е бившето кино „Македония”. Умишлено ли търсите такива пространства или те сами ви намират и ви провокират да създавате изкуство в тях? Какви асоциации и чувства смятате, че пораждат в публиката?

И. М.: Прави се кастинг от няколко възможни, маргинални и сюрреалистични места. Накрая печели това, което е по-близо до центъра, прагматично, за удобство на публиката.

Г.Д.: Умишлено ги търсим и трудно ги намираме. Всъщност имаме крещяща нужда от пространство, в което да създаваме продукциите си. А и цялата свободна изпълнителска сцена в България. Мигрирането от пространство в пространство в случая представлява карта на възможните такива.

„Елементарен” ли е независимият театър?

И.М.: Не знам. Със сигурност обаче е инвариантен - заради универсалността на правещите го.

Г.Д.: Бих го нарекла по-скоро "жизнено необходим" за здравето на театралното изкуство.

Какво се е появило след „големия взрив”? И отново в този ред на мисли – какво е имало преди театъра?

Г.Д.: След Големия взрив е имало много освободена енергия. От нея се е родила нашата вселена. А преди театъра сигурно е имало голямо желание за споделяне.

И.М.: След Големия взрив се е повила Вселената. Преди театъра вероятно е било словото, защото театърът е негова надстройка, каквато са атомите за кварките.

Как изглежда битието на съвременния и алтернативен театър?

Г.Д.: Свободният театър, който иска да изследва, развива и споделя съдържание, а не просто да забавлява, в момента в България изглежда като бездомен, малко чалнат, завършил престижен университет академик. В него има много потенциал, но трябва да има условия, за да се развие.

Време – събитие – театър. Има ли взаимовръзка между тях и каква?

Г.Д.: Нещо като връзката пространство - движение - танц.

С каква скорост се движи независимият театър у нас? В насрещното ли е? Спазва ли ограниченията, които изникват на пътя му, или във Вселената, в която съществува, няма ограничения?

И.М.: Движи се по велоалеята, но може да те заведе до Андромеда за секунда.

Г.Д.: Движи се като на скейтборд на заледен участък. Аха-аха да излезе от закъснялата българска магистрала...

Ставайки част от „Времето на кварките”, сякаш научих много повече за физиката, отколкото през годините в училище. Смятате ли, че в бъдещето е възможен подобен начин на обучение?

Г.Д.: Мисля си, че има голямо бъдеще за образователния театър. Само трябва да се погледне малко по-сериозно и отговорно на него.

И.М.: Смятам, че представлението по-скоро мотивира интерес към физиката, отколкото да увеличава знанията по физика. Представлението се стреми да създаде любопитство. А вече как всеки човек ще реализира любопитството, си е въпрос на индивидуалност.

С кого/какво си взаимодействате най-добре?

Г.Д.: С нещо приятно, отпускащо и интересно, предполагам...

И.М.: С целия екип изглежда бяхме от една порода, защото нямах никакви притеснения в тази среда.

Какво преживяване беше да работите с другия?

Г.Д.: Ново и нелеко, но много интересно.

И.М.: Комфортно и спокойно, за разлика от първия път (в Банята – бел.ред.), където се чувствах по-напрегнат и недоволен.

Ще продължите ли с „уроците” по физика или на дневен ред е друга дисциплина?

Г.Д.: Ще видим. Нямам представа още какво ще е следващото, което ще успея да реализирам. Идеи има много.

И.М.: Не съм спирал с тях.

И за финал – теория, която овладяхте най-добре, благодарение на „Времето на кварките”?

Г.Д.: Доста неща научихме покрай този проект. На мен ми беше много интересно да науча за механизма на действие на Хигс полето, както и за ентропията. Изобщо след този проект мисля, че гледам на света около мен малко по-различно. Благодарна съм, че ми случи и то с толкова прекрасен екип.

И.М.: „Актъорско майсторство for dummies”, благодарение на търпението и уроците на Петър Мелтев - моя партньор в интервюто.

Автор: Миалена Халваджийска