Снимки: Личен архив
Откровено интервю за NovaNews.bg за цената на успеха на модната сцена и защо си струва да останем в България
Широка усмивка и две искрящи сини очи, прикриващи неприсъща за топмодел скромност и чувство за хумор – това е Нора Шопова, едно от най-известните лица на Ивет Фешън. Тя започва кариерата си пред камера сравнително късно, но за много кратко време успява да покори не само родната сцена, но и страниците на редица чуждестранни списания и рекламни кампании в Ню Йорк, Париж, Лондон и Токио. Тя е и единствената българка, която е снимала вътрешна корица на световната модна библия – Vogue. На 22-годишна възраст, Нора тепърва започва своя професионален път, като по всяка вероятност ще съчетае блясъка на модата със справедливостта на Темида.
Преди да поеме към поредния си ангажимент в Лондон, тя отговори на няколко въпроса за рубриката „Красивата България”.
Има ли мода в България?
- През последните години хората в тази сфера усилено се опитват да покажат, че модата в България наистина съществува и дори да не е много силна, тя става все по-актуална тема. Мисля, че има много добри български дизайнери, които работят и тук, и в чужбина. На пазара тук не е трудно да се пробие, защото не е голям, но те се опитват да постигнат много и да получат отзвук. Не смятам, че модата у нас е съпоставима с тази зад граница, но има тенденция да се развие по този начин.
Дизайнерите се насочват към кариера зад граница, същото ли важи за моделите?
- Няма как да се направи съпоставка между моделите, които работят само в България и тези, които работят в чужбина. У нас има страшно много агенции, от които много малък брой наистина подготвят момичетата за професията „модел” както я познава целият свят. Моделите у нас са масово просто добре изглеждащи жени, които дори не се доближават до професията. Корекциите, които българските модели и випове си правят, не се гледат с добро око.
Какво всъщност е нужно на една жена, за да бъде модел?
- Една жена трябва да има много силна психика, за да бъде модел. Когато аз започнах да работя, приемах всичко на шега, беше ми много интересно. Но когато ме завъртя професията и дойде време за сериозни ангажименти и пътувания, осъзнах, че модата наистина е много повече от това просто да изглеждаш добре и да се поддържаш. Пътуванията оформят човека като личност, лишават го от много удобства, но дават друго. Една жена се калява, когато започне да пътува и да се занимава с мода.
Кое е най-ценното нещо, което модата отнема?
- Поне при мен тя отне времето ми с близките и част от личния ми живот. Преди година ме попитаха коя е най-голямата жертва, която съм правила в името на модата. Тогава още не бях сигурна и се надявах да не я науча скоро. Но с времето установих, че личният ми живот е най-потърпевш от ангажиментите ми.
Може ли модата да бъде приемана като устойчива във времето професия?
- Преди приемах моделството като хоби, защото се занимавам с много други неща. В момента обаче бих казала, че това е професия за мен, тъй като благодарение на работата, си изкарвам прехраната си. Не смятам обаче, че това е професия, с която човек може да се занимава дълго време. Всичко е наред до момента, в който можеш да получиш удовлетворение и се чувстваш пълноценен с тази работа.
С какво друго се занимавате?
- В момента съм студент в УНСС със специалност „Право” и ми е много трудно. Правото изисква не само посещение на лекции, а и стаж, контакти, кантори, съдилища. В момента аз нямам възможност да го правя. Като започнах да следвам, бях твърдо решена да се заминавам с право, но сега съм убедена, че ще го завърша. Не знам обаче след това какво ще последва. Системата бълва толкова много кадри в юридическия сектор всяка година, че ако не си добре подготвен, е много трудно да намериш реализация. Не обичам да правя планове, по-скоро имам идеи за бъдещето си.
Професионалните Ви ангажименти са свързани с много пътувания. Кое е най-интересното място, което някога сте посещавали? Има ли някое, което да се откроява като контраст с българската действителност?
- Не е трудно нещо да контрастира с България, не само в отрицателен, но и в положителен аспект. Носят се легенди, че българите са много „калпав” народ. Според мен обаче ние сме страшно дружелюбни и приветливи. На Запад или в Америка това не съществува. Може би само на места в Азия го има. Много съм впечатлена от Ню Йорк, въпреки че при първото ми посещение плачех, че не искам да ходя. Толкова много ми хареса след това, че се връщам с удоволствие. Друго интересно място, на което съм била, е Токио – там културната разлика с останалия свят е огромна. И Мексико е интересна държава, въпреки че не успях да я опозная много. Едно от главните неща, които професията ми дава, е да пътувам. Не мисля, че щях да обиколя толкова прекрасни места, ако не беше работата.
Къде виждате бъдещето си – у нас или зад граница?
- Аз съм твърдо решена да живея в България, но за да го направя, трябва да съм страшно упорита и амбициозна. В момента съм в период на подготовка за живота си тук. Ако можещите и интелигентните хора остават в България, положението ще се оправи. Дори ако не е за нас, а за нашите внуци.
На каква възраст е добре момичетата да започнат подготовката си за модната сцена?
- Колкото по-млади са момичетата, толкова по-добре. Истински успелите модели са започнали да работят на много ранна възраст – 14-15 години. Лично за мен това не е правилно, защото тази професия страшно много изкривява представите най-вече за себе си. Аз започнах да работя доста късно, след като дойдох да уча в София, и съм доволна, защото не можах да се стресирам така, че да се променя като човек.
Какъв съвет можете да дадете на младите момичета, които искат да последват стъпките ви към прожекторите?
- Човек трябва да бъде страшно постоянен и никога да не прави компромис със себе си. Ако нещо трябва да се случи, можеш да му помогнеш, но ако не – няма как да го насилиш.
Родом сте от Панагюрище, има ли бъдеще за младите в малките градове?
- Много е трудно да се намери такова. Дори големите градове замират, какво остава да се каже за малките? Интересното е, че винаги когато се прибера в Панагюрище, там има сватба и доста млади хора с деца. Много бих се радвала, ако градът ни се развие. Може би след години, когато стане прекалено тежко положението в големите градове, хората ще започнат да се връщат. Чужденците вече го правят. Американската мечта може съвсем лесно да се изживее и тук.
Какво бихте отличили като най-големия Ви успех?
- Много шум се вдигна около корицата на турския Vogue, тя е може би един от най-големите ми успехи. Като цяло съм доволна от всичко, което правя. Никога не съм била прекалено напориста, не съм приемала колежките ми за конкуренция и винаги съм се радвала на чуждите успехи. Всяко едно пътуване и ангажимент в чужбина за мен е успех, защото започнах от нулата и съвсем случайно попаднах в модните среди.
Много „модели” всъщност създават грешна представа за същността на професията. Качество срещу количество ли е проблемът?
- Всичко се уповава на манталитета и степента на интелект на дадена група индивиди. Има много „леки жени”, които са достатъчно интелигентни, но просто го предпочитат като по-лесна алтернатива за постигане на целите си. Хората, които са достатъчно компетентни, са много добре запознати с разликата между тези момичета и реалните модели. Благодарение на рубрики като тази, които акцентират върху успелите жени, особено в чужбина, хората се осведомяват. Това определено подобрява реномето на моделите.
Случвало ли се е да попаднете на нещо абсурдно за себе си в българските „жълти” издания?
- Не бих казала, че съм толкова известна, че да пишат каквото и да било за мен. Корицата на Vogue например е вътрешна. На главната е Адриана Лима. Всичките статии, които се изписаха, че съм станала корица, са малко подвеждащи.
Какво представлява красотата за Вас?
- За мен истинската красота е най-вече вътрешната. Може да срещнеш човек, който просто да сияе. Виждаш как носи доброто в себе си, да усетиш аурата му, с което веднага да ти стане по-приятен.
Редовният въпрос, който задаваме на всички участници в рубриката – коя според Вас е най-красивата жена у нас?
- Много труден въпрос. Има много красиви жени, които са успели и могат да вървят с високо вдигната глава. Мога сега да изброя 20 имена, които никой никога не е чувал, и да кажа, че това са най-красивите жени у нас.
Автор: Рой Хил