Трагедиите на пътя имат лице
Как се живее без ръка след катастрофа, за която нямаш вина и как да не се чувстват втора ръка инвалидите от войната на пътя? Екип на „Събуди се” се среща с Иван Божилов от Пловдив. В края на една седмица, в която въпросът кой да плаща за лечението на пострадали при катастрофи беше широко обсъждан. Примерът на Иван - един човек с високо вдигната глава и неговата битка не само за живота и здравето му.
Иван е бил на седалката зад шофьора. Удар в дърво отнася ръката му и предишния му живот. Година и половина след катастрофата той започва деня си, както и преди. Време за самосъжаление няма. Към задълженията си на млад и активен работещ човек Иван е поел и нов дълг – да обърне хода на войната по пътищата с личния си пример. Вече 10 години той няма провинения на пътя.
След серия операции, за да спасят живота му, лекарите трябва да ампутират ръката му. По пътя напред Иван преживява челен сблъсък с тромавата процедура по издаването на книжки за инвалиди. Налага се да й посвети годишния си отпуск.
Иван е изпуснал датата за родния си Пловдив. Разходката до столицата завършва с нова среща, с нов свършен факт. Инвалидната му книжка от КАТ го задължава в следващите 5 години да кара само тази кола. Ако междувременно се наложи да я смени, трябва пак да завие задълго от мисията си на човек с пълноценен принос в обществото.
Промяната на една наглед дребна формалност ще даде повод на Иван, без ръка, да не се чувства втора ръка човек, чиито време и потенциал не са ценни за държавата. Пореден повод за огорчението на Иван е сметката на държавата, че от началото на годината за ранените в катастрофи са похарчени над 20 милиона лева – средно по 5000 лева на човек.
Иван е от пострадалите без вина. Готов е да подкрепи държавата в похода й срещу честите катастрофи. С цената да се върне към най-тежкия епизод в живота си. Според автотехническата експертиза, ако скоростта не е била превишена, Иван днес щеше да има ръка.
Той работи във висше училище по икономика и управление. Следи дебата за по-строгите санкции срещу провинилите се шофьори. Не вижда обаче как те ще променят съзнанието на водачите, ако самите санкциониращи не се вземат в ръце. Пресмята, че тогава ранените при катастрофи ще може да се лекуват не с парите от здравните ни осигуровки, а с несъбраните глоби.
Сега колегите и приятелите на Иван събират пари за миоелектрична протеза - толкова непосилно скъпа, колкото е един нов, луксозен автомобил. Но за Иван тя означава да не загуби след време и дясната си ръка.
До момента са дарени 18 000 лева, трябват още няколко пъти по толкова. Ако така и не се съберат достатъчно пари, Иван ще ги дари за нечие чуждо страдание.
