РЕШЕНИЕТО НА ПУТИН, РАЗТЪРСИЛО СВЕТА: Реакции, санкции и срив на пазарите (ОБЗОР)

Напрежението ескалира - Русия и Украйна приковаха вниманието на целия свят. Късно снощи президентът Владимир Путин призна Донецката и Луганската народни републики за независими държави и изпрати незабавно руски миротворци в отцепените райони.

Киев реагира остро и обвини Москва в агресия. Последва и бурна реакция от Съединените щати и Европа. Германия спря ратификацията на „Северен поток 2”.

Решението на Москва беше обявено в близо едночасово обръщение на Владимир Путин късно снощи. „Смятам, че е необходимо да взема дълго отлагано решение и незабавно да призная независимостта и суверенитета на Донецката народна република и Луганската народна република”, заяви той.

Путин призна независимостта на Донецката и Луганската народни републики

Официален Киев реагира мигновено. „Украйна определя действията на Руската федерация като нарушаване на целостта в суверенитета на територията на Украйна. Цялата отговорност за последствията от тези решения е на политическите власти на Русия”, каза президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Путин поиска парламента да подкрепи решението за признаването им незабавно. Решението вече е факт. „Беше взето правилно решение. Беше направена първата изключително важна крачка към мира и в посока на решително противодействие на онези авантюристи, които събраха 130 хиляди украински войници край Донецк и Луганск”, коментира Генадий Зюганов.

Западният печат за признаването на ДНР и ЛНР от Кремъл

Атаките на Путин към Киев продължиха и днес. „След разпадането на Съветския съюз Русия призна всички нови геополитически реалности и активно работи за укрепване на нашето взаимодействие с всички държави, независими държави, възникнали в постсъветското пространство. За съжаление, след държавния преврат в Украйна не виждаме такова ниво и качество на взаимодействие с Украйна”, заяви той.

Руският президент вече разпореди в отцепените региони да бъдат изпратени руски миротворци - нещо, което се случи веднага. Очевидци съобщиха за колони от военни превозни средства без някакви отличителни знаци, включително танкове и БТР-и в покрайнините на Донецк.

Зеленски призова за спешна среща на лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция, като призова съюзниците на Киев да предприемат мерки срещу Русия. Той допусна възможността за скъсване на дипломатическите отношения с Федерацията.

Коя е спорната територия от Украйна, около която ескалира напрежението?

Самообявилите се Донецка и Луганска народни републики заемат части от Донецка и Луганска област в Източна Украйна. Това е и така нареченият регион Донбас - съкратено наименование на Донецкия въглищен басейн. Регионът е изключително богат на въглища.

Големият въпрос след признаването на двете републики от Москва е в какви граници ги признава.

Старите територии на двете области са значително по-големи от така наречените ДНР и ЛНР. В тях в момента са разположени, по непотвърдени данни, над 60-70% от боеспособните части на украинската армия. Според наблюдатели опасността от въоръжен сблъсък нараства, ако републиките поискат да се възстановят в територията на целия Донбас. В тях влизат няколко града с население над 100 хиляди души, като най-големият е приграничният Мариупол с над 430 хиляди души население.

На този етап Москва обяви, че признава ДНР и ЛНР „в границите, в които са основани и съществуват".

Реакции след решението на Москва - осъждане, срив на пазарите и скок на цените на петрола

След решението на официална Москва, светът реагира. Германия спира ратифицирането на газопровода „Северен поток 2”, а Европа налага санкции. Брюксел предвижда да бъде ограничен достъпът на Русия до европейските финансови и капиталови пазари, да наложи санкции срещу банки, които подкрепят руските военни и други дейности в тези територии.

Германия спира сертифицирането на "Северен поток 2"

„Решението трябва да е единодушно, но съм сигурен, че ще бъде такова. Тази сутрин вече започнахме да работим по черновата на санкциите”, заяви Жозеп Борел.

Решението на ЕС може да засегне стотици руски политици и длъжностни лица. Великобритания вече наложи санкции на 5 руски банки и на трима олигарси. „Искам да наблегна, че това са само първите стъпки, които предприемаме срещу Русия, защото за съжаление, очакваме още нерационални действия от тяхна страна”, каза Борис Джонсън.

Джонсън: Налагаме санкции на пет руски банки (ВИДЕО)

Най-сериозна беше реакцията на Германия. Канцлерът Олаф Шолц замрази проекта за газопровода „Северен поток 2". Сертифицирането на газопровода не можело да продължи предвид действията на Русия. „Наредил съм на икономическия министър на Германия да оттегли доклада за енергийните доставки от германския регулатор. Звучи като технична работа, но е задължителна процедура, така че сега газопроводът „Северен поток 2” не може да бъде сертифициран. Без този документ „Северен поток 2” не може да бъде пуснат в експлоатация”, посочи той.

На извънредно заседание Съветът за сигурност на ООН осъдени решението на Русия да признае за независими двете области в Източна Украйна.

„Президентът Путин разкъса на парчета споразумението от Минск. Путин иска светът да се върне назад във времето - до времето отпреди ООН. Във времето, когато империите управляваха света. Светът обаче се придвижи напред. Вече не сме 1919 г., а 2022 г.”, посочи Линда Томас-Грийнфилд - посланик на САЩ в ООН.

Реакцията на света след решението на Москва (ОБЗОР)

Москва защити решението си и заяви, че е опазила източна Украйна от „нови военни приключения". „Ние оставаме отворени към дипломатическо решение на кризата, но не възнамеряваме да позволим нова кървава баня в Донбас. Призовавам западните ни колеги да помислят два пъти, да оставят емоциите настрана и да не влошават ситуацията”, заяви Василий Небензя - посланик на Русия в ООН.

Световните финансови пазари реагираха мигновено със срив, а цените на петрола и природния газ тръгнаха нагоре. В момента пред международната общност стоят два основни въпроса - ще има ли мащабен въоръжен конфликт и какви сценарии за бъдещето обмисля Владимир Путин.

Байдън: Признаването на ДНР и ЛНР заплашва националната сигурност на САЩ

Според анализатори на агенция „Ройтерс” са възможни три варианта за развитие на кризата. Москва да завземе двете области и да спре дотам, но мнозина анализатори смятат, че изпращането на руски войски в Донецк и Луганс е само първата стъпка към широкомащабна инвазия в Украйна. Вторият вариант е Русия да се опита да разшири територията, контролирана от сепаратистите, но само в Източна Украйна. Ако Русия превземе пристанищния град Мариупол, тя ще има достъп до анексирания Крим и пълен контрол над бреговете на Азовско море. Като трети възможен вариант „Ройтерс” посочва мащабна инвазия, при която руските войски ще стигнат до Киев и ще свалят правителството, което вчера Владимир Путин нарече незаконно. 

Бившият президент на Украйна Петро Поршенко пък заяви, че следващите мишени на Путин може да са България, Румъния, Чехия или Полша.

Българската позиция - реакциите на политиците в социалните мрежи 

След действията на Владимир Путин не закъсняха и реакциите на управляващите у нас. Коментари за признаването на независимостта на Донецката и Луганската народни републики дойдоха от президента Румен Радев, премиера Кирил Петков и министъра на външните работи Теодора Генчовска. Според държавния глава решение на кризата не може да бъде намерено при нарушаване на международното право, както и с военни средства.

„Признаването на така наречените Донецка Народна република и Луганска Народна република от Руската федерация обрича усилията за деескалация на конфликта в Украйна и води до нарастване на напрежението в целия регион. Устойчиво решение на тази криза не може да бъде намерено чрез нарушаване на международното право и с военни средства”, посочи президентът Румен Радев.

„България осъжда решението на руския президент да признае Донецката и Луганската области за независими. Подкрепяме териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници”, коментира премиерът Кирил Петков.

„Признаването на сепаратистките региони Луганск и Донецк е грубо нарушение на международното право и подкопава европейската сигурност. Подобна ескалация изисква единен и решителен отговор. Изкривяването на историята е неприемливо”, отбеляза министърът на външните работи Теодора Генчовска.

Конфликтът в Украйна доведе до противопоставяне в НС

В парламента опитите да бъде приета единна политическа декларация доведоха до скандали.

„Когато Руската федерация погази грубо отново правовия ред, ми се струва, че е необходимо НС да излезе с единна декларация, която да отразява позицията на България”, заяви Даниел Митов.

И след обсъждане до обща декларация не се стигна. В своя позиция управляващата коалиция осъди действията на Русия и нарушаването на Минските споразумения.

Български партии с позиции след признаването на ДНР и ЛНР от Путин

„Ще подкрепим предвидените санкции на ЕС спрямо Русия”, заяви Христо Иванов.

От ГЕРБ също осъдиха действията на Руската федерация, но поискаха категорични действия от българското правителство. „Нерешителните изяви на хората, представляващи българската държава в момента не бива да ни затрудняват да вземем ясна и категорична позиция в българския парламент”, заяви Митов.

По време на декларациите от „Възраждане” напуснаха пленарната зала и от кулоарите поискаха защита на българските малцинства в Украйна. „Ние сме дълбоко загрижени от изявленията на управляващите в България и тук визирам изказванията на Петков и Генчовска относно признаването на Донецката и Луганската народни републики. В тези изявления ние видяхме подкрепа изцяло на американската позиция, на украинската”, посочи Костадин Костнадинов.

От кулоарите дойде и позицията на ДПС. „Признаването на независимостта на Донецката и Луганската народни републики и разполагането на войски и военна техника минира мирното решаване на конфликта. Ние сме за диалог и мирно решаване на спорните въпроси.”, заяви Мустафа Карадайъ.

След очертаните разделителни линии дойде време и за равносметка.

„Днес мнозинството не събра смелост българският парламент ясно да заяви позиция, когато е необходимо. Срам, колеги”, коментира Митов.

„Такова единодействие в този конкретен случай очевидно няма как да има, така че не вярвам да има обща декларация”, каза Костадинов.

„Ние все още сме с надежда, че по такива важни въпроси НС може да постигне широко съгласие”, посочи Мустафа Карадайъ.

В следващите дни от управляващата коалиция и от ГЕРБ ще внесат отделни проекти на решение, за да бъде гласувана позиция на българския парламент.

Икономическите последствия - основната заплаха са доставките и цената на газа 

Още докато се очакваше изявлението на руския президент Владимир Путин пазарите започнаха да се раздвижват. Цените на редица суровини тръгнаха нагоре, а руската рубла понесе удар. Ситуацията се влоши и след като станаха ясни намеренията на Русия.

Действията на страната разтърсиха международните пазари. Петролът счупи 8-годишен рекорд и вече струва 97 долара за барел. Ако тенденцията се задържи, това ще доведе и до поскъпване на горивата, което ще усетим всички. Златото също вече е над 1900 долара за унция. Руската рубла също понесе сериозен удар по данни на „Блумбърг” и задмина по обезценяване турската лира. Големият въпрос обаче е в енергетиката – ще намалее ли притокът на газ към Европа и ще се променят ли цените?

Ако доставките намалеят или дори спрат, експертите предупреждават, че икономиката на цяла Европа ще пострада сериозно. България не е изключение заради факта, че основното количество синьо гориво идва от Москва, а енергийната диверсификация все още е далеч от завършване.

Путин обеща да няма нарушения в газовите доставки

„Ние сме може би най-уязвимата държава в Европейския съюз. Това е важно да се повтори. Не е случайно, че „Чирен” е на рекордно ниски стойности по запълняемост”, смята Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

Спирането на газа за Европа все пак е малко вероятен вариант, обясняват специалистите. Причината – руската икономика трудно ще издържи без парите от него.

„Това би било против всички икономически интереси на Русия, тъй като експортът на природен газ и петролни продукти са основните приходни пера в бюджета на Русия. С един такъв акт тя трябва да се самоубие”, коментира енергийният експерт Иван Хиновски.

„Русия успя да акумулира близо 250 млрд. долара стратегически резерви в суверенния си фонд през последните 18 месеца на базата на по-високите цени на енергийните ресурси, но тези резерви няма да стигнат за повече от 1 година”, каза Мартин Владимиров.

Инфлацията се очертава неизбежна. Действията на Русия веднага доведоха до скок с 10% на цената на природния газ на Европейските борси. „Цялата тази инфлация, която видяхме през последните няколко месеца, уви най-вероятно тепърва ще се ускори още повече и ще стане още по-висока. Трябва да сме готови за още по-голям ценови натиск по линия на енергийните стоки”, посочи икономистът Георги Вулджев.

Медведев: Скоро европейците ще плащат 2000 евро за кубичен метър газ

„Спирането на износа на електричеството не означава решаване на евентуална енергийна криза в България, тъй като газът е пряко свързан с работата на топлофиакциите, а топлофикациите с електроенергия не могат да се компенсират”, коментира Иван Хиновски.

В този контекст, предупрежденията от Москва не закъсняха. След спирането на ратификацията на „Северен поток 2”, Дмитрий Медведев написа в Twitter: „Добре дошли в новия свят, в който скоро европейците ще плащат по 2 хиляди евро за хиляда кубични метра газ!".

ВСИЧКО ЗА ЕСКАЛАЦИЯТА НА НАПРЕЖЕНИЕТО МЕЖДУ НАТО И РУСИЯ ЧЕТЕТЕ ТУК