Честита Баба Марта!

На 1 март всяка година отбелязваме Баба Марта. На този ден всеки подарява на близките си мартеници за здраве и сила през годината.

Според поверието хората, дърветата и животните се закичват с пресукан бял и червен конец. Мартениците се носят или до 9 март – църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и когато човек види щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.

Според стара легенда мартеници по българските земи връзвали траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безсмъртието на човешкия дух.

Легенди от по-ново време свързват мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. 

Величка Георгиева плете мартеници от малка. Вплита червеният цвят за здраве, а белият – за доброта. Обединени заедно обаче, за нея носят послание за мир.

„Нека да има мир, да няма война, защото всяка война носи смърт, тъга и разрушение“, казва тя.

Според етнолози в народния фолклор баба Марта е представена като капризна жена, която трябва да бъде омилостивена. „На първи март обикновено по-старите хора са се криели в къщите. Пускали са навън младите, за да може тя да се зарадва по някакъв начин“, коментира д-р Иглика Мишкова.

Фолклористите откриват паралели с войната в Украйна. Казват, че всеки може да бъде омилостивен, ако направиш за него добро. Затова и мартеницата се подарявала от хора с чисти сърца за хора с чисти сърца.

Традициите на първи март следва и едно американско семейство. Анна се мести от Уисконсин в София преди 5 години. Работи като библиотекар. Спомня си първия път, когато чува за празника „Баба Марта“.

„Бяха на бюрото си и изведнъж някой каза „Честита Баба Марта”. Ето, вземи тази мартеница. Сложи си я китката. В края на деня имах много мартеници - почти до лакътя, но още не разбирах смисъла“, разказва тя.

Затова направила собствено проучване в интернет. Намерила стари книги с легенди за празника. Започнала да съчетава работата на библиотекар с тази на изследовател. И така - написала своя книга със собствена история за баба Марта.

Анна допълва, че книгата й съчетава българската традиция, американското й любопитство и умението на една украинка да рисува.

„Виждаме как хората се обединиха в подкрепа за Украйна. Моята книга също обедини хора от различни държави в името на една кауза. И това е моето послание. Това ме прави щастлива“, казва тя.