Чилийското пустинно цвете може да е ключът към устойчивите на суша култури (ВИДЕО)

В Атакама в Чили – най-сухата пустиня в света – учени изследват малко, издръжливо цвете, което може да съдържа генетични следи, способни да помогнат на земеделските култури да устоят на засилващите се суши, причинени от климатичните промени, разказва "Ройтерс".

Растението Cistanthe longiscapa, известно местно като pata de guanaco („крак на гуанако“), разцъфтява при редките валежи в Атакама, създавайки пъстра мозайка от цветове, известна като феномена на цъфтящата пустиня.

В момента екип от Университета „Андрес Бейо“ провежда експерименти по генетично секвениране, за да разкрие характеристиките, които позволяват на цветето да оцелява при недостиг на вода и при резки температурни колебания в една от най-суровите среди на планетата. Целта им е да пренесат устойчивите на суша черти върху други земеделски култури.

„Синьото топче“: Как се промени Земята половин век след най-известната снимка на планетата

„Едно от първите растения, които се появяват в този цъфтящ пустинен феномен, е пата де гуанако. Това явление привлече вниманието ни, защото пустинята Атакама е най-сухата в света, а също и една от териториите с най-висока слънчева радиация и ултравиолетова радиация на планетата. Това означава, че има много неблагоприятни условия за растежа на всяко живо същество и фактът, че едно растение може да расте в тези условия, е доста забележителен. Искахме да го изследваме, за да разберем механизмите, които използва, за да оцелее в такава враждебна среда”, разказва директорът на Центъра за растителна биотехнология в университета „Андрес Бело” Ариел Орлеяна.

„Това растение има способността да понася много добре суша, което е сериозен и нарастващ проблем в световното земеделие. Следователно, като разберем генома, генетичната информация на това растение и едновременно с това идентифицираме кои гени се експресират, когато е изложено на суша, бихме могли потенциално да използваме тези знания, за да разработим култури с по-голяма устойчивост на суша”, посочва той.

Кадър: "Ройтерс"

Чили е изправена пред нарастващи предизвикателства, свързани с водата, а Институтът за световни ресурси (WRI) я нарежда сред страните с най-голям воден стрес в света. Проучванията предупреждават, че до 2050 г. в плодородната Централна долина на Чили – ключов регион за износа на вино, плодове и животни – ще се наблюдават екстремни суши.

„С изменението на климата сушата се превърна в сериозен проблем за селското стопанство в световен мащаб и в нашата страна. Прогнозите показват, че до 2050 г. ще се сблъскаме с екстремна суша в цялата централна долина. Затова се нуждаем от растения, които могат да понасят тази суша”, казва още Орлеяна.

Под въздействие на суша, силно слънце или засоляване, растението „pata de guanaco“ активира водоспестяващ механизъм, известен като САМ фотосинтеза ( (Crassulacean Acid Metabolism). Когато условията се подобрят, то се връща към по-разпространения тип – C3 фотосинтеза.

„Секвенирането на ДНК, генома на всеки от тези видове, несъмнено ще ни помогне да съберем много повече информация за проучвания и да използваме черти, които биха могли да бъдат прехвърлени към други агрономически видове. По този начин можем да гледаме към бъдещето с повече знания за това, което имаме и какво можем да направим, за да осигурим дългосрочна устойчивост”, допълва изследователят.