Снимка: iStock
Връзката на Истанбул с неговите пухкави четириноги е вековна
Връзката на Истанбул с неговите котки е вековна. Над 15 милиона души се борят за пространство в най-големия град на Турция, който се простира между Европа и Азия от двете страни на Босфора, подобно на домашна котка, настанила се наполовина на дивана, наполовина на масичката за кафе. Тази аналогия е напълно подходяща, защото тук живеят и около четвърт милион бездомни котки. Котките са вплетени в историята на града. Те са толкова много, колкото и килимите, продавани на всеки ъгъл. Това е град, който непрекъснато „мърка“ от любов и живот.
„Котките на Истанбул като цяло не са нито домашни любимци, нито бездомни в класическия смисъл, а хибрид между двете“, казва Марсел Хайнен, фотограф и автор на City Cats of Istanbul, като добавя, че котките не принадлежат на конкретни хора, „а се гледат от общността в съответните квартали“.
Той отбелязва местно почитание към котките, което не е срещал никъде другаде. „Всяка община има ветеринарен отдел, който помага на уличните животни в района си, като предлага безплатно кастриране на улични котки“, обяснява Фатих Даглъ, съосновател на Музея на котките в Истанбул. „Частните ветеринарни клиники също предлагат намалени цени за улични котки, а жителите често събират пари, за да покрият сметките", допълва той.
Снимка: iStock
Отдадеността към котките съвсем не е нова. „Обичта към уличните котки датира от времето, когато Истанбул е бил под османско управление“, казва Хайнен. „През този период местни организации са се грижили за това бездомните животни. Тази любов постепенно се превърнала в професия на пълен работен ден, когато се появила длъжността mancacı („котешки гледач“). Mancacıs имали задачата да се уверят, че котките в града са нахранени, като жителите имали и възможността да купуват храна от тях и сами да хранят котките", допълва той.
Снимка: iStock
Даглъ проследява връзката още по-назад в историята. „Още от времето на финикийците било много разпространено морските търговци да държат котки на борда, за да се предпазват от гризачи“, казва тя. И добавя, че когато корабите на търговците на коприна и подправки пристигали в оживените пристанища на Истанбул през римския и османския период, заедно с тях пристигали и безброй котки.

Днес жителите на Истанбул все така с готовност споделят своите пространства с котките. До такава степен, че прозвището Catstanbul става широко използвано от любителите на котки по света, а много туристи идват специално заради пухкавите четириноги.
В един толкова шумен и забързан мегаполис, уличните котки на Истанбул се оказват най-тихите му граждани. Те дават така необходимото усещание за спокойствие на място, което понякога може да се стори хаотично.
Снимка: iStock
Хайнен казва, че е изключително специално усещането да видиш как в един огромен град местните се грижат за други същества. Навсякъде по улиците има купички с храна и вода, които чакат гладните котета. Много магазини и заведения отглеждат котки като домашни любимци.
„Връзка между котките и хората започва именно в тази част на света“, казва Хайнен. „По време на Османската епоха котките са били държани по практични причини. Те са служели за предпазване от вредители, които могат да посегнат на складираната храна", допълва тя.
Снимка: iStock
В днешно време котките имат друга роля. Те са неофициални туристически посланици, които омекотяват острите ръбове на един натоварен, забързан град. Много от уличните котки на Истанбул ще се появят в краката ви и на снимките ви – лицата им, лапичките и мъркането ще останат в ума и сърцето ви дълго след като напуснете това място. Те са съблазнително напомняне за това какво е възможно, когато мирно споделяме пространствата си, храната си и живота си с другите – както у дома, така и по време на път.

Снимка: iStock
Редактор: Цветина ПетроваПоследвайте ни