Затварянето на зимнината в буркани води началото си от Наполеон

Всичко започва в края на XVIII век, когато нуждата да се хранят армии през дългите военни действия на Наполеон става критична. Френското правителство обявява награда от 12 000 франка на всеки, който намери начин да съхранява храна дългосрочно, без да се разваля, пише Food Ingredient Facts.

Най-силна е заявката на френския сладкар и готвач Никола Апер. Според Smithsonian Magazine той посвещава близо 14 години на експерименти, преди да стигне до надежден метод за консервиране.
В началото той използва стъклени бутилки - такива от шампанско. Тези бутилки са запечатвани с коркови тапи, а дупката се подсилва с тел и восък, за да се осигури херметичност.
След това Апер преминава към стъклени съдове с по-широки гърла, а именно буркани, които позволяват по-голям обем и по-лесно пълнене.

3000-годишната история, скрита в знака @

Тях той потапял във вряща вода за определено време, зависимо от вида на съдържанието. След варенето Апер ги вадил и оставял да се охладят, като именно този процес на охлаждане създава вакуум - при охлаждането въздухът или парата в съда се кондензира, което помага да се образува уплътнителен ефект, който затваря буркана добре.
Откривателят сам признал, че не е напълно сигурен защо методът му работи.
Той обаче правилно изтъкнал два ключови фактора, според своите наблюдения: „липсата на контакт с външната атмосфера“ и „високите градуси на водна баня“ са „неизменни“ за консервирането.
Апер създава първата „консервна“ фабрика "La Maison Appert" в Маси близо до Париж. Там са наети около 50 работници, които помагат при консервирането.

През 1810 г. Апер получава световна награда за своето откритие, според "Уикипедия".

Апер разказва за техниката си в книга, озаглавена „Изкуството да се консервират животински и растителни вещества“ и така идеята да се съхраняват храни в запечатани контейнери става известна за широката аудитория.

По-късно през XIX век се появяват подобрения в бурканите: един от най-известните е Mason бурканът, патентован от Джон Ландис Мейсън през 1858 г. Този буркан има винтова метална капачка и резба, което значително улеснява правилното и сигурно затваряне. Друг известен модел е Kilner бурканът - британско изобретение, с гумено уплътнение, което също прави консервирането по-ефективно.

Какво всъщност представлява турбуленцията по време на полет

В Германия през XX век в употреба влиза и Weck бурканът със стъклен капак и гумено уплътнение, държан със скоби. Тези буркани позволяват лесно стерилизиране чрез потапяне във вряща вода, а след охлаждане капакът се „залепва“ заради атмосферното налягане.

В Източна Европа както и у нас бурканът се превръща в нарицателно за домашната зимнина - традицията да се правят компоти, зеленчукови туршии и люти салци в буркани се развива по време на XX век и става част от културната идентичност на много семейства, според Supermag.  В страни като Русия, например, консервацията се развива още по времето на фамилия Романови - макар бурканите да били луксозен артикул, първоначално се внасяли и използвали от елита.