Поради липса на кворум: Шестият вот на недоверие срещу правителството е неуспешен

Шестият вот на недоверие срещу кабинета „Желязков” е неуспешен. Подкрепиха го 106 депутати от опозицията, но представителите на властта не влязоха в зала, след като минути преди това премиерът Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка. При второто гласуване заседанието беше прекратено поради липса на кворум. 

Първоначално Павела Митова поиска почивка от името на групата на "Има такъв народ" и така гласуването се забави с над 30 минути.

Този път темата на вота на недоверие беше провал в икономическата политика и проекта за бюджет за 2026 г. До поредното искане на оставка на кабинета се стигна след масови протести у нас и в чужбина. Според втората политическа сила в парламента - ПП-ДБ, именно с действията си в тази сфера правителството е изкарало хиляди хора по улиците. Първоначално недоволството беше срещу проекта на бюджет за 2026 г., но впоследствие прерасна в искане на оставка на кабинета.

Кабинетът „Желязков“ подаде оставка

Още преди дебатите, вносителите на вота от ПП-ДБ призоваха за подкрепа от всички формации, включително и от редиците на управляващите. Те обаче бяха категорични, че преди влизането в еврозоната темата за оставка не стои на дневен ред. 

На 5 декември от ПП-ДБ внесоха шестия вот на недоверие срещу кабинета. Вносители бяха и "Алианс за права и свободи" и МЕЧ. Очакваше се подкрепа за вота дадат и другите опозиционни формации - „Възраждане“ и „Величие“.

⇔ Предходните вотове на недоверие 

→ На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия вот на недоверие. Той беше внесен от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивът бе системен провал на правителството във външната политика. Едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.

→ На 17 април кабинетът преодоля втори вот на недоверие. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „Възраждане” и „Величие”, а основен мотив - корупцията. В първото гласуване участие взеха 202 народни представители. От тях „за” бяха 71, а „против” - 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се обявиха „за” предложението, а 130 бяха „против”. 

→ На 4 юли не успя да мине и третият вот на недоверие. Той беше внесен от „Възраждане” с подписите на още две от формациите в Народното събрание - "Величие" и МЕЧ, а темата бе "Провал на фискалната политика". Вотът беше отхвърлен с 54 гласа "за", 130 "против" и 0 "въздържали се".

→ На 11 юли кабинетът "Желязков" оцеля и след четвъртия вот на недоверие. Той беше внесен на 3 юли от „Величие”, с подписите на още две от формациите в Народното събрание - „Възраждане” и МЕЧ, а темата е „Провал в сектор Околна среда и води”. Вотът беше отхвърлен с 83 гласа "за", 131 "против" и 0 "въздържали се". 

На 18 септември депутатите отхвърлиха петия вот на недоверие срещу кабинета „Желязков“. Той беше на тема „Вътрешна сигурност и правосъдие“ и предизвика 7-часови дебати между депутатите в пленарната зала. „За” сваляне на кабинета гласа си дадоха народните представители от ПП-ДБ, „Възраждане”, АПС и МЕЧ. Именно партията на Радостин Василев го внесе в деня на отхвърлянето на четвъртия вот на недоверие. Мотивът - пълен провал в МВР.

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЗА ОСТАВКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЧЕТЕТЕ ТУК