„Непознатите земи”: Виетнам на 80 - Между древната памет и модерния марш на независимостта

Разказът ни обаче започва от далечната древност. Връщаме се към корените на нацията в провинцията, където малките градчета ревниво пазят битието на обикновения човек. Селището Донг Лам е жив музей на виетнамските традиции. Място с над 1200-годишна история, тук могат да се видят повече от 900 запазени къщи, които илюстрират как се е променяла архитектурата в региона през последните четири века. Глинени керемиди, просторни вътрешни дворове и дървени колони с богата украса разказват истории за миналото.

„Това е едно от най-добре запазените стари селища в целия Виетнам – първото, признато за национално културно наследство през 2005 година“, разказва Лан Нгуен. „Известно е и като селото на двамата крале – тук са родени Нго Куен, който през X век побеждава китайската армия, и Фунг Хун, един от местните герои, борили се за независимостта на района от Китай.“

„Непознатите земи”: Австралия - страната на коалите

В наши дни емблема на Донг Лам е неговата порта – символ на независимостта на селището от външния свят и сплотеността на неговите жители. Днес тя е и любимо място за снимки на туристите.

Приказка върху вода

Пътешествието през историята продължава в Ханой, на място, което привлича хиляди посетители. На всеки час театърът на улица „Хан Дау“ разказва приказка за Виетнам по на пръв поглед детски начин. Водните куклени спектакли пресъздават сцени от селския живот, легенди и предания чрез уникални дървени кукли, които танцуват върху водата. Това изкуство възниква преди около 1000 години в оризищата на делтата на Червената река като форма на фестивално забавление.

Представленията изобразяват ежедневни дейности като земеделие и риболов, митични разкази и исторически герои. Днес спектаклите тук предлагат пъстро културно преживяване с традиционна музика на живо.

„Едно от най-известните ни представления е за селския живот, където виждате рибарите“, споделя Куа от театъра. „Мюзикълът е един от най-добрите начини да пазим традициите си. Ние обичаме да пеем и да показваме страната си по този начин. Това шоу е вдъхновено от много народни приказки и легенди – истории, които са се предавали през времето, част от тях са били приказки, с които майките са приспивали децата си. Нашият фолклор е изключително богат.“

Когато историята марширува

Оставаме в Ханой, за да празнуваме деня, който събира милиони в столицата. Улиците на мегаполиса са напълно блокирани, превърнати в огромна сцена. Мнозина прекарват топлата нощ на 2 септември под открито небе, за да си запазят място, от което да наблюдават историята.

Социалистическата република празнува своята независимост от Франция. На тази дата преди 80 години „бащата на нацията“ Хо Ши Мин прочита Декларацията за независимост на площад „Ба Дин“. Днес очите на милиони по света са вперени в точно това място и в един от най-мащабните военни паради, правени някога във Виетнам.

Всичко започва с атлетите на страната, които пренасят огъня на площада. За хората обаче не речите са най-важни, а емоцията от това да празнуват напредъка си. Един от местните журналисти, отразил събитието, прави паралел с миналото:

„Този път всичко е много по-грандиозно в сравнение с това, което видяхме преди 40 години. Ако сравните двата парада, ясно се забелязва колко много е напреднал Виетнам за толкова кратък период. Чрез тази демонстрация искаме да покажем, че Виетнам е страна на мира, готова да работи с всеки, но също така не се страхува да отстоява себе си и своята независимост.“

В парада се включват 43 маршируващи формирования – от военни и сили за национална сигурност до цивилни и държавни служители. Всичко това се случва пред очите на студенти и ветерани от Виетнамската война. Един от тях споделя: „Днес съм много щастлив. Преди 60 години бях на фронта, а сега имам щастието да се радвам на мира. Тази годишнина ни напомня за всичко преживяно. Младото поколение трябва да учи и да знае как да разговаря с хората, за да не се стига до нови конфликти.“

За парада у дома се връща и Ву Хоанг Лан, който преди 15 години създава популярен канал за сънародниците си в САЩ. Според него Виетнам се е променил неузнаваемо през последното десетилетие. „Живеех в малък град край морето, а днес той изглежда модерен и голям. Хората усещат, че животът им се подобрява, искат да пътуват, да се развиват и да получават по-добро заплащане.“

Социална кауза и българска следа

Дни след еуфорията на празника тръгваме на разходка из старата част на града. Стигаме до кафе КОТО – място със социална кауза, посещавано от знакови лица при визитите им в Ханой.

„Мисията на кафето е да помага на хора в затруднено положение“, обяснява Лин. „Всичко, което се продава тук, е направено от хора с различни физически затруднения. Те са изключително креативни и чрез творчеството си успяват да се издържат. Аз самата дойдох в Ханой от малък град, за да уча, и на това място открих моето семейство. Вярваме, че всеки, получил помощ тук, трябва да върне жеста на някой друг в нужда.“

В края на нашето виетнамско приключение се срещаме с хората, които пренасят България на хиляди километри от границите ѝ. Виетнамските студенти, които през миналия век са учили у нас, все още пазят жив спомена за българската култура.

„България във Виетнам е известна като „Розовата страна“ , казва господин Лий. През 2017 година той организира първия български Фестивал на розата в Ханой. Днес общността на виетнамците, учили в България, е по-сплотена от всякога, носейки страната ни в сърцата си – точно толкова силно, колкото обичат своята собствена независимост.

Повече гледайте във видеото.