Защо някои родители продължават с неуместните грижи за порасналите си деца

В продължение на години учените се опитват да разберат какво преживяват родителите, докато децата им пораснат. Психологът Изабела Чейс описва една версия на това в статия за уебсайта Global English Editing, говорейки откровено за семейството си.

Тя пише, че майка ѝ все още се тревожи дали порасналите ѝ дъщери, които са образовани и живеят самостоятелно, забравят да планират поддръжка на колите си. Самата Чейс заключава, че желанието на родителите да помагат на порасналите си деца често няма много общо със самото дете.

Какво печели държавата, ако майките се върнат по-рано на работа с по-високо обезщетение

Определен тип родител са готови да перат дрехите на порасналите си деца и да им се обаждат, за да им напомнят да вземат чадър. "На пръв поглед изглежда като любов. Но дълбоко в себе си действа нещо по-сложно“, отбелязва тя.

Според нея стареенето при хората, чиито деца са пораснали, "подкопава психологическите основи, които са поддържали чувството им за цялостност". Следователно, подпомагането на пораснало дете се превръща в последната „носеща стена“ за запазване на познатата родителска роля.

Психолози са изследвали как човек променя чувството за себе си в резултат на поемането на определена роля и как лишаването от тази роля се усеща като лишаване от собственото аз. Тя си спомня, че баща ѝ е работил 70 часа седмично и е бил „емоционално отсъстващ“ през цялото ѝ детство. Но той започва да се обажда по-често, след като се пенсионира, предлагайки непоискани съвети по време на тези разговори.

Проучване: Мозъкът на бебетата обработва музика още от третия им месец

Започва да изпраща статии за финансово планиране, понякога „по три на ден“. "По онова време го възприемах като последния му опит за връзка. Сега мисля, че се е опитвал да остане нужен", пише тя.

Проучване, публикувано от Центъра за научни изследвания „Greater Good“ към Калифорнийския университет в Бъркли, доказва, че родителите, които губят връзка с порасналите си деца, наистина не разбират какво се е объркало.

Бейби бумъри, X, Y, Z и Алфа: Какви са различията между поколенията

Разликата между намерението и ефекта е огромна. Баща, който се обажда пет пъти на ден, вярва, че проявява загриженост. Баща, който настоява да се занимава с финансите на способно 30-годишно дете, вярва, че предотвратява грешки.

Както отбелязват клинични експерти, повечето родители, които губят уважението на възрастните си деца, не са били жестоки или небрежни. Те са го загубили поради поведение, което искрено са вярвали, че е любящо. То включват прекомерна ангажираност, нежелани мисли и неспособност да се отнасят към порасналото дете като към връстник.