Сателитните изображения показват, че част от ледник се е откъснала и е пропаднала приблизително 1200-1300 метра към долината

Огромна ледена маса се откъсва високо в Хималаите, пропада на повече от километър надолу, а минути по-късно чудовищна вълна от вода, кал, скали и отломки се устремява към населените места. Така, според учените, вероятно е започнало едно от най-тежките природни бедствия в Непал след разрушителното земетресение през 2015 г.

Приливната вълна, наречена „цунами от небето“, преминава през десетки километри от планинските долини, помитайки сгради, мостове, автомобили и цели селища. „Таймс“ реконструира пътя на стихията с помощта на сателитни изображения, видеозаписи и данни от сеизмологични станции.

След бедствието в Непал: Близо 1500 души остават в неизвестност

снимки

Първоначално помислили, че става дума за земетресение

» Всичко започва в 8:37 часа сутринта в сряда. Американската геоложка служба регистрира сеизмичен сигнал в района на националния парк „Лангтанг“, близо до границата с Тибет и северно от Катманду.

Първоначално той е отчетен като земетресение. По-късно обаче анализът е променен – според USGS сигналът всъщност е предизвикан от огромен ледников срив и последвалото движение на отломки.

» Сателитните изображения показват, че част от ледник се е откъснала и е пропаднала приблизително 1200-1300 метра към долината. При падането огромното количество лед и скална маса се е раздробило.

Именно тук вероятно се поставя началото на верижната реакция, завършила с катастрофалното наводнение.

„Дойде изведнъж и гръмна като бомба“: 359 жертви и 1500 изчезнали след бедствието в Непал, търсят и българин

Как ледникът се е превърнал в гигантска вълна

» Учените все още не са установили окончателно точния механизъм. Една от основните версии е, че лавината от лед и отломки временно е преградила река.

Зад естествената преграда започнало бързо да се натрупва огромно количество вода. В стръмната хималайска долина подобно препятствие може да създаде своеобразно езеро. В даден момент естествената „стена“ не издържала. Водата пробила преградата и огромната маса се устремила надолу.

Това вече не била обикновена речна вода. Потокът носел със себе си кал, скали, лед, дървета и всичко друго, което успявал да откъсне по пътя си. Според изчисления, цитирани от „Таймс“, в началния етап водата може да се е движила със скорост до 50 метра в секунда – около 180 км/ч.

Вълната става все по-мощна

» Спускайки се по стръмните склонове на Хималаите, потокът набирал още сила. Той продължил по река Лхенде Кхола, а след това достигнал река Тришули. Само около половин час след началото на бедствието водната стена на места достигнала приблизително 30 фута – повече от 9 метра.

„Хора крещяха и скачаха от автобуса ни, катерихме се по планината, за да избягаме“: Българка разказва за ужаса в Непал

2

Разрушителната вълна преминала през район с дължина между 25 и 30 мили – приблизително 40-48 километра. Кадрите показват как водата излиза от коритата, залива гори и населени места и превръща цели участъци от долината в огромно кално поле.

Хората имали броени секунди да избягат

Едни от най-драматичните кадри са заснети от камери за наблюдение на граничния пункт между Непал и Китай. На тях първоначално се виждат хора, които внезапно започват да бягат. Само секунди по-късно причината става ясна - към тях се приближава огромна маса от кал, вода, камъни и отломки.

Автобуси, паркирани край реката, са погълнати от стихията. Хората се опитват да се спасят, а след това самата камера изчезва под водата. По пътя си вълната откъсва мостове от основите им. Многоетажни сгради край реката са залети, а мост в района на Малекху е разкъсан на две и отнесен от течението.

По-надолу водната стена започва да губи височина, но продължава да се движи с огромна скорост.

„Започнах да бягам“

Сред оцелелите е непалският работник Бибек Кумай. Когато разбира какво се случва, той опитва да избяга. По думите му внезапно зад него се появила грохотна стена от вода, която създавала усещането за земетресение. Кумай бил повлечен от калта и отломките, но успял да се спаси, след като се вкопчил в мангово дърво.

За мнозина други обаче време за реакция почти не е имало. Според учените между откъсването на ледената маса и достигането на разрушителната вълна до някои от първите населени райони вероятно са минали само минути.

Какво е причинило рухването на ледника

» Една от основните загадки остава причината за първоначалния ледников срив. Саймън Кук от Университета в Дънди посочва пред „Таймс“, че необичайно затопляне на голяма надморска височина може да е довело до бързо топене на снега.

Сателитните изображения показват значителна загуба на снежна покривка преди бедствието. Възможно е водата от топенето да е проникнала дълбоко в пукнатините на ледника и да е достигнала до основата му. Това би могло да намали стабилността му и да допринесе за откъсването на огромната ледена маса.

Засега обаче учените подчертават, че са необходими още данни, преди причината да бъде установена категорично. Обсъжда се и ролята на климатичните промени. Изследвания от години показват, че затоплянето прави някои части на Хималаите все по-нестабилни. Според Кук има основания да се подозира връзка с климатичните промени, но на този етап тя не може да бъде доказана със сигурност.

Опасността не е отминала

» Бедствието може да има и второ действие. Властите следят за образуването на естествени прегради от натрупаните скали, кал и отломки по речните корита.

Подобни „язовири“ могат да задържат огромни количества вода, а ако внезапно се разрушат, да предизвикат нова приливна вълна. В петък спасителните операции достигнаха критичен етап именно заради опасенията от второ наводнение. В района вече се наблюдава ново езеро, образувано зад естествена преграда от отломки, а продължаващите валежи увеличават риска от преливане и нов пробив.

Така „цунамито от небето“ оставя след себе си не само опустошени селища и разрушена инфраструктура, но и предупреждение за една от нарастващите опасности в Хималаите – нестабилните ледници и възможността природна верижна реакция да превърне срутването високо в планината в смъртоносна вълна само минути по-късно.

Редактор: Цветина Петкова
Източник: The Times

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking