Никола Саркози: „Президентът на промяната“, унгарски благородник и първият държавен глава на Франция в затвора

Никола Саркози е една от най-популярните и противоречиви фигури във френската политика през последните десетилетия. От ранните си години той се отличава със силна амбиция и енергичен характер, които го отвеждат от местната политика и кметството в Ньой сюр Сен до най-високия пост във Франция – президент на Републиката, който заема в периода 2007 - 2012 г. Неговото битие е белязано както от бурна политическа кариера, така и от оживен личен живот с три брака и четири деца.

Саркози се утвърждава като реформатор, медиен лидер и международно признат държавник, но след края на мандата му съдбата му се променя – обвинен е в нелегално финансиране на кампанията му от режима на Муамар Кадафи в Либия. На 21 октомври 2025 г. Саркози влезе в затвора, превръщайки се в първия френски президент, който изтърпява ефективна присъда.

Саркози има интересен семеен произход, който съчетава унгарска аристократична линия от бащина страна и гръцко-еврейски корени - от майчина.

Баща му - Пал Ищван Ерньо Саркози де Наги-Боча, е роден през 1928 г. в Будапеща. Той произхожда от аристократично унгарско семейство, което притежавало земи и малък замък в село Алатян, източно от столицата. След Втората световна война и навлизането на Червената армия в Унгария, семейството губи имотите си, а младият Пал емигрира на Запад. В крайна сметка се установява във Франция, където започва нов живот и впоследствие се жени за майката на бъдещия президент.

Ето какво очаква Саркози, след като влезе в затвора

Майката на Никола - Андре Жан „Даду“ Мала, е родена през 1925 г. във Франция. Нейният баща е от гръцко-еврейски (сефарадски) произход - от град Солун. Семейство Мала се заселва във Франция през първата половина на XX век и приема католицизма. Така по майчина линия Никола Саркози носи наследството на гръцките сефарадски евреи, които след изселването си от Испания през XV век намират убежище в Османската империя.

Пал Саркози и Андре Мала се срещат във Франция и създават семейство. Въпреки че бракът им се разпада, Никола Саркози остава силно свързан с унгарския си произход — дори посещава родното село на баща си и подчертава, че произхожда от семейство, което е преживяло преследване и е било принудено да започне отначало.

Така фамилията Саркози олицетворява срещата на няколко култури и съдби - унгарска аристокрация, гръцко-еврейско наследство и френска идентичност - съчетание, което несъмнено е повлияло върху личността и политическата кариера на президента.

Френският топмодел и певица Карла Бруни защити съпруга си Никола Саркози, осъден на 5 години затвор

Никола Саркози е роден на 28 януари 1955 г. в Париж. Израства в заможно, но нестабилно семейство. Той е второто от три деца. След развода на родителите му, когато Никола е едва на пет години, баща му напуска дома им и се установява отново във Франция, но не участва активно във възпитанието на децата си. Майка им отглежда тримата синове сама, с помощта на своя баща - лекар от гръцко-еврейски произход.

Кои са двамата братя на Никола Саркози:

→ Гийом Саркози – роден през 1951 г., по-големият брат. Той става индустриалец и предприемач, по-късно заема ръководна позиция в голяма френска застрахователна компания.

→ Франсоа Саркози – роден през 1959 г., по-малкият брат. Завършва медицина и специализира педиатрия, след което става консултант в областта на здравеопазването и фармацевтиката.

След развода с половинката си, майката и тримата ѝ синове се преместват в предградието Ньой сюр Сен – богата, но консервативна част от Париж. Там Никола получава своето образование и започва да проявява интерес към политиката още като ученик. Самият той често е споделял, че детството му не е било леко – чувствал се е „по-беден и по-нисък“ от съучениците си в престижното училище, което според него е изострило неговата амбиция и желание за успех.

По думите на самия Саркози, отсъствието на баща му и трудностите на майка му да отгледа трима сина са изградили у него усещане за дисциплина и упоритост. Той често е казвал, че именно майка му е била неговият „първи морален компас“ и от нея е наследил желязната воля и силния характер.

Младежки години и образование

След средното си образование Никола Саркози се насочва към правото - завършва Правния факултет на Парижкия университет „Нантер“ (Université Paris Nanterre), където специализира в публичното право. В студентските си години се откроява с красноречие и силна амбиция, но не е типичният представител на академичния елит - учи упорито, без да блести с отлични оценки.

Още в университета Саркози проявява интерес към политиката. Той е привлечен от голизма - политическото течение, вдъхновено от идеите на Шарл дьо Гол, и започва да се включва в дейността на Съюза на младежите-голисти (Union des jeunes gaullistes). Това е и първата му стъпка към политическата сцена, където по-късно ще изгради своята кариера.

5 години затвор получи бившият френски президент Никола Саркози

Първи стъпки в политиката

На 20 години Саркози вече е член на дясната партия Съюз за новата република (Union des Démocrates pour la République - UDR), а малко по-късно се присъединява към RPR (Rassemblement pour la République) - партията на Жак Ширак, която ще бъде неговата политическа платформа в следващите десетилетия.

Благодарение на своята енергия, чар и умението си да убеждава, Никола Саркози бързо печели доверие сред местните партийни структури. През 1977 г., едва на 22 години, той е избран за общински съветник в Ньой сюр Сен, а през 1983 г. става най-младият кмет на Франция за онова време – само на 28 години.

Първи прояви и обществено внимание

Като кмет на Ньой сюр Сен (1983–2002), Саркози успява да превърне богатото парижко предградие в своя политическа крепост. Той изгражда имиджа си на ефективен и активен лидер, винаги близо до хората и медиите. Паралелно завършва престижната École Nationale d’Administration (ENA) - училището, което подготвя голяма част от френския политически елит. Още в този период журналистите започват да го определят като „младия хищник“ на френската десница - амбициозен, остър в изказа си и решен да се издигне на върха.

Личен стил и амбиция

Саркози често подчертава, че ранните му политически години са били белязани от желанието да докаже, че човек с чуждестранен произход и разведени родители може да стигне до върховете на френската власт. Той никога не крие, че чувството за „аутсайдер“ в елитна среда го е тласкало напред.

Навлизане в голямата политика (началото на 90-те)

В края на 80-те години Никола Саркози вече е известен кмет на Ньой сюр Сен и член на партията RPR (Rassemblement pour la République), ръководена от Жак Ширак. Той е остроумен, енергичен и медийно активен - качества, които го отличават в консервативния политически елит. През 1993 г. Саркози става министър по бюджета в правителството на Едуар Баладюр, а едновременно с това е и говорител на правителството.

Този период бележи първия му голям политически пробив. Като министър той защитава политики за фискална дисциплина и намаляване на държавните разходи, което му печели уважението на икономическите среди. Въпреки това, изборът му да подкрепи Баладюр, а не своя дългогодишен ментор Жак Ширак в президентските избори през 1995 г., поставя началото на дългогодишен конфликт между двамата.

Разрив с Ширак и временно отстъпление

След като Жак Ширак печели изборите през 1995 г. и става президент, Саркози изпада в немилост. Той е изолиран от ключовите партийни позиции и временно отстъпва от националната сцена, концентрирайки се върху работата си като кмет на Ньой сюр Сен и депутат в Националното събрание.

Този период обаче го закалява. Вместо да се оттегли, Саркози изгражда собствен мрежов кръг от поддръжници и започва внимателно да изгражда публичния си образ - на човек, който не се страхува да се противопоставя дори на големите фигури в партията.

Към края на 90-те години Саркози отново се връща в центъра на вниманието. Той става генерален секретар на RPR и започва да работи активно за обединението на дясното политическо пространство. С умение и политически инстинкт той се позиционира като бъдещ лидер на следващото поколение голисти - по-модерен, по-динамичен и по-малко обременен от старите партийни конфликти.

Завръщане във властта (2002)

След дългогодишен конфликт с Жак Ширак, Саркози се завръща на политическата сцена благодарение на новия десноцентристки съюз UMP (Union pour un Mouvement Populaire), който обединява различните течения в десницата. Партията е създадена, за да подкрепи президентството на Ширак, но именно Саркози ще ѝ придаде енергия и разпознаваемост.

През 2002 г. той е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Жан-Пиер Рафарен. Това се оказва решаващ момент за политическата му кариера. Като министър, Саркози си изгражда репутация на “суперполицай” - твърд, решителен и безкомпромисен в борбата с престъпността. Той провежда реформи в полицията, настоява за по-строги мерки срещу насилието и нелегалната имиграция и не се страхува да говори директно по теми, които другите политици избягват.

„Министърът на реда“ и първите полемики

Саркози става изключително популярен сред част от обществото, но и дълбоко поляризираща фигура. Неговите изказвания срещу „бандите“ и „хулиганите“ от предградията предизвикват както одобрение, така и остри критики, особено от страна на левицата.

По време на безредиците в парижките предградия през 2005 г., когато млади хора от имигрантски произход излизат на улиците, Саркози заявява, че ще „изчисти улиците с водни оръдия“ и нарича участниците „отрепки“. Макар изказването му да предизвиква буря, то утвърждава образа му на човек, който не се страхува да бъде твърд.

Пътят към върха

През 2004 г. Саркози е избран за председател на UMP, превръщайки се в най-влиятелната фигура в партията и основен конкурент на тогавашния премиер Доминик дьо Вилпен, приближен на Ширак. Между двамата се разгаря открито съперничество, което бележи последните години на управлението на Ширак.

През 2005 г. Саркози напуска Министерството на вътрешните работи, за да се концентрира върху кампанията си за президентските избори, но по-късно отново е върнат на поста, тъй като Ширак не може да пренебрегне влиянието му в партията и популярността му сред избирателите.

Президентската кампания (2007)

Кампанията на Саркози за президент на Франция през 2007 г. е изградена около теми като ред, труд, сигурност и национална идентичност. Той представя себе си като кандидат на „реалистичната десница“ – човек, който не се страхува от непопулярни решения и който иска да промени Франция, парализирана от бюрокрация и социални конфликти.

На 6 май 2007 г. Никола Саркози побеждава социалистическата кандидатка Сеголен Роаял с около 53% от гласовете и става 23-ият президент на Франция.

Начало на президентството

След избирането си Саркози обещава „да събуди Франция“ и да модернизира държавата. Неговият стил на управление - енергичен и често емоционален - предизвиква възторг у едни и раздразнение у други. Така започва петгодишен мандат, белязан от амбициозни реформи, международна активност и лични драми, които ще го превърнат в една от най-обсъжданите фигури в Европа.

„Президентът на промяната“ (2007)

Новият президент веднага се заема с амбициозен план за икономическа и социална реформа. Той създава правителство с необичаен състав: включва десни, центристк и дори леви фигури (например Бернар Кушнер – социалист, станал външен министър). Това е опит да покаже, че управлява над партийните граници – стратегия, наречена „отваряне“.

Икономическа политика: реформатор, но и противоречив лидер

Саркози се заема да раздвижи френската икономика, насърчавайки повече работа и по-малко данъци – лозунгът му е „Travailler plus pour gagner plus“ („Работи повече, за да печелиш повече“). Той се опитва да: облекчи данъците върху извънредния труд, намали тежестта върху богатите, улесни предприемачеството.

Тези реформи му печелят подкрепата на бизнеса, но и критики, че обслужва „богатата Франция“. След 2008 г., когато избухва световната финансова криза, Саркози е принуден да изостави част от либералната си реторика и да предприеме по-държавнически мерки — национализира банки, за да спаси икономиката, и настоява за по-силна координация между страните от ЕС.

Международна сцена: активен и видим лидер

На международната арена Саркози се превръща в един от най-активните европейски лидери.

През 2008 г., по време на войната в Грузия, той посредничи между Русия и Грузия като ротационен председател на ЕС, успявайки да договори примирие.

Участва активно и в международната реакция срещу финансовата криза, като заедно с Ангела Меркел настоява за по-строг контрол върху световните пазари.

През 2011 г. Франция участва във военната операция срещу режима на Муамар Кадафи в Либия, което му носи както похвали (за бързата реакция срещу диктатурата), така и критики (за хаоса, който последва).

Саркози се опитва да върне Франция в сърцето на НАТО, от която де Гол бе оттеглил военните структури през 1966 г. – и го постига през 2009 г. Това е символичен жест на сближаване със САЩ.

Социално напрежение и спад на популярността (2010–2012)

След първоначалния ентусиазъм идват трудните години. Опитът на Саркози да повиши пенсионната възраст от 60 на 62 години води до масови протести и стачки през 2010 г.
Освен това стилът му – често арогантен и конфронтационен – отблъсква част от обществото.

Същевременно във Франция се засилват дебатите за националната идентичност и имиграцията. Някои от изказванията му, свързани с ромите и мюсюлманските общности, пораждат обвинения в популизъм и дори ксенофобия.

Към края на мандата му икономическите резултати са слаби, а безработицата расте. Популярността му рязко спада.

Изборите през 2012 г. и загубата

През 2012 г. Саркози се кандидатира за втори мандат срещу социалиста Франсоа Оланд. Кампанията му е трудна – икономическата ситуация е тежка, а обществената умора от стила му е видима.
На 6 май 2012 г. Саркози губи изборите с около 48% от гласовете. Той напуска Елисейския дворец, казвайки, че ще се оттегли от политиката, „за да се върне към нормален живот“.

Оттегляне и завръщане (2012–2014)

След поражението си от Франсоа Оланд през май 2012 г., Никола Саркози заявява, че се оттегля от политиката и ще се посвети на семейството си. За известно време той изчезва от публичното пространство, пътува с Карла Бруни и се появява основно на частни събития.

Въпреки това, още през 2013 г. започват слухове, че подготвя завръщане. Много от неговите поддръжници в дясната партия (тогава UMP – Съюз за народно движение) настояват той да се върне като „единствен, способен да обедини десницата“.

През 2014 г. Саркози официално се завръща в политиката, поемайки ръководството на партията UMP, която скоро след това е преименувана на „Републиканците“ (Les Républicains).

Опит за завръщане в Елисейския дворец (2016–2017)

Саркози обявява намерението си да се кандидатира отново за президент на изборите през 2017 г. с лозунга „Pour la France“ („За Франция“) и по-твърд, консервативен тон – особено по темите за сигурността, имиграцията и ислямизма.

Но времето му вече изглежда отминало. На първичните избори на десницата през ноември 2016 г. той отпада още на първия тур, получавайки по-малко гласове от Франсоа Фийон и Ален Жюпе. След поражението си окончателно се оттегля от активната политика.

Съдебни дела и обвинения в корупция

След края на президентството си Саркози се сблъсква с редица съдебни разследвания, които засенчват наследството му.

Сред най-известните са:

→ Делото „Бигмалион“ (Bygmalion) – свързано с незаконно финансиране на предизборната му кампания през 2012 г. чрез фалшиви фактури. През 2021 г. той е осъден на една година ефективен затвор, но обжалва.

→ „Телефонното дело“ (делото за подкуп на съдия) – през 2021 г. Саркози е признат за виновен за опит да получи поверителна информация от съдия, като предлага помощ за престижен пост. Осъден е на три години лишаване от свобода (една ефективно), но присъдата е обжалвана и не е излежавана.

→ Делото за финансиране на кампанията му от Либия (2007) – може би най-сериозното. Той е обвинен, че е получил милиони евро от режима на Муамар Кадафи за президентската си кампания. Разследването включва международни следствени действия.

Саркози категорично отрича всички обвинения, заявявайки, че е „жертва на политическа и съдебна война“.

Той е подсъдим  и за това, че в периода 2005–2007 г. е влязъл в „корупционен пакт“ с режима на Муамар Кадафи, с цел либийски средства да подпомогнат неговата президентска кампания през 2007 г. Твърди се, че либийският режим е изпращал пари (в брой, в куфари и др.) чрез посредници, част от които били близки сътрудници на Саркози - за да се осигури нелегално финансиране на кампанията му. 

Прокуратурата поиска тежка присъда – 7 години лишаване от свобода и глоба от 300 000 евро. 

На 5 септември 2025 г. съдът в Париж го призна за виновен по обвинението „асоциация на престъпници / криминален сговор“, но го освободи от обвиненията по пасивна корупция, незаконно финансиране на кампания и прикриване на присвояване на публични средства (поради липса на доказателства). 

Присъдата: 5 години ефективен затвор, както и глоба от 100 000 евро и забрана за заемане на държавни длъжности за 5 години. Съдът постанови, че присъдата трябва да се изпълнява незабавно, дори ако Саркози обжалва. 

Спорни и ключови въпроси

Съдът не успя да докаже със сигурност, че средствата от Либия наистина са влезли в партийна каса или са използвани пряко за кампанията. Саркози отрича обвиненията и твърди, че целият процес е политически мотивиран. 

Един от ключовите свидетели е Зиад Такиддин - бизнесмен с либийско-френски връзки, който твърди, че е доставял кеш пари за кампанията на Саркози. Такиддин беше обвинен за предаване на 5 млн. евро на Клод Геан, близък сътрудник на Саркози, между 2006–2007 г. 

В хода на процеса се използваха документи, свидетелски показания, както и публични изявления на бивши либийски служители. 

Влизане в затвора — 21 октомври 2025 г. Какво е постановено?

В началото на октомври 2025 г. Саркози е уведомен от прокуратурата, че трябва да се яви в затвора „La Santé“ в Париж на 21 октомври 2025 г., за да започне да изтърпява присъдата си. Въпреки обжалването, магистратите постановиха, че наказанието трябва да започне да се изпълнява незабавно - докато жалбата се разглежда. 

Какви са условията и очакванията?

Очаква се Саркози да бъде настанен в специален сектор на затвора, предназначен за високопрофилни или уязвими затворници. Възможно е да е в изолация или във „ВИП крило“. Ще има достъп до основни удобства: модернизирана килия, телефон, библиотека, физическа активност и др. Високопоставения му статут означава, че ще има строги охранителни мерки и ограничения в контактите с външния свят.

Семейството и адвокатите му могат да поискат временно освобождаване по време на обжалването и съдът ще има срок до два месеца да разгледа тази молба. 

Автор, анализатор и „сив кардинал“

След 2017 г. Никола Саркози постепенно преминава в ролята на политически ментор и обществен коментатор. Той издава няколко книги, сред които:

→ „La France pour la vie“ (2016) – автобиографична изповед, в която признава грешки и защитава реформите си;

→ „Le Temps des tempêtes“ (2020) – спомени от президентските му години;

→ „Le Temps des combats“ (2023) – анализ на съвременната Франция и международната политика.

Саркози все по-често дава интервюта и се появява на конференции като опитен държавник, който коментира ролята на Франция в Европа, отношенията с Русия и бъдещето на десницата.

Личен живот и медийно внимание

Президентството му е белязано от необичайно открит личен живот. Още в началото на мандата си той се развежда с втората си съпруга Сесилия, с която дълго време е в центъра на медиен интерес. Малко след това - през 2008 г., се жени за Карла Бруни – италианска певица и модел. Сватбата им в Елисейския дворец се превръща в сензация и окончателно утвърждава Саркози като „президента на новата епоха“ – енергичен и непредсказуем.

Първи брак – с Мари-Доминик Кулиоли (1982–1996)

Никола Саркози се жени за първи път през 1982 г. за Мари-Доминик Кулиоли – дъщеря на аптекар от Нормандия. Двамата се запознават още в студентските си години. Бракът им продължава 14 години и завършва с бурен развод през 1996 г.

От този съюз Саркози има двама сина:

→ Пиер Саркози – роден през 1985 г., диджей и музикален продуцент, известен под псевдонима Mosey. Работи с известни френски и международни изпълнители, като се дистанцира от политиката.

→ Жан Саркози – роден през 1986 г., завършва право в Университета Париж-Нантер и се занимава с местна политика в региона О-дьо-Сен. Женен е за Жесика Сегала – дъщеря на френския индустриалец Дидие Сегала, и имат две деца.

След развода Мари-Доминик Кулиоли запазва нисък обществен профил и рядко коментира отношенията си със Саркози.

Втори брак – със Сесилия Сиганер-Албенис (1996–2007)

Втората съпруга на Саркози е Сесилия Сиганер-Албенис, бивш модел и PR специалист от испано-еврейски и полско-румънски произход. Тя е родена в Булон-Биянкур.

Саркози и Сесилия се запознават през 1984 г., когато той е кмет на Ньой сюр Сен и ръководи сватбата ѝ с телевизионния коментатор Жак Мартен. По-късно двамата започват връзка, която става публична и води до техния брак през 1996 г. Те имат един син:

→ Луи Саркози – роден през 1997 г. в Париж. Прекарва детството си между Франция и САЩ, учи в престижни училища в Ню Йорк, интересува се от философия и литература, а днес се занимава с предприемачество и медии.

Бракът на Никола и Сесилия е изключително публичен и бурен. Тя често го придружава на политически събития, включително по време на кампанията му през 2007 г., но отношенията им се влошават. Няколко месеца след като той става президент, те се развеждат през октомври 2007 г.

Трети брак – с певицата Карла Бруни (от 2008 г. до днес)

След развода си Саркози се запознава с Карла Бруни, известна италианска певица, композиторка и бивш модел. Двамата се срещат в края на 2007 г. на вечеря, организирана от общи приятели, и бързо стават неразделни.

На 2 февруари 2008 г. те сключват брак в малка церемония в Елисейския дворец — само три месеца след запознанството си. Това е първият път в историята на Петата република, когато действащ президент се жени по време на мандата си.

Снимки: gettyimages

Семейството има една дъщеря:

→ Джулия Саркози – родена на 19 октомври 2011 г. в Париж.

Карла Бруни вече имаше син от предишна връзка с философа Рафаел Ентовен – Орелиян, когото Саркози приема като свое доведено дете.

Двамата са едно от най-публичните и обсъждани двойки във Франция – често се появяват на официални събития, концерти и кампании. Карла Бруни активно защитава съпруга си по време на съдебните му процеси, като заявява, че „Франция не уважава достатъчно своите лидери“.

Семейство днес

Днес Никола и Карла живеят основно в Париж и често прекарват време в имението си в Кап Негр, на Лазурния бряг. Семейството пази личния си живот, но се появява заедно на културни и благотворителни събития.

Саркози поддържа добри отношения с всички свои деца – често може да бъде видян със синовете си на обществени прояви. В интервюта е споделял, че бащинството е най-стабилната част от живота му, независимо от бурите в политиката.