Преди консултациите: Без намерения за нов кабинет, но с искания за изборни промени

В неделя дойдоха реакции от двете най-големи парламентарно представени групи по повод оставката на правителството и предстоящата процедура. ГЕРБ-СДС са категорични, че след оставката няма да правят опит да съставят нов кабинет. От ПП-ДБ заявиха същото. По тази причина предсрочните избори стават все по-видими на хоризонта.

От „Продължаваме Промяната-Демократична Бългагория" обявиха, че ще предложат да се върне пълното машинно гласуване, така че устройствата да броят подадените гласове, а не да служат само за принтери. Така беше през 2021 и 2022 г., когато след промените в Изборния кодекс броенето отново стана ръчно.

След оставката на кабинета "Желязков": Започват консултациите при президента

Как може да се гарантира честността на изборите?

Занимавам се с избори от доста дълго време. Смятам, че не трябва да се връща положението с машинното гласуване, каквото беше от юли 2021 година. Това каза в “Здравей, България” изборният експерт Стоил Стоилов.

“Задължителното машинно гласуване представлява образователен и технологичен ценз. Големият срив на избирателната активност, между 2017 година и последните избори, стана точно когато беше въведено машинното гласуване. 600 хиляди избиратели напуснаха избирателния корпус. А когато се върна хартията, голяма част от тези, които бяха принудени да гласуват на машина, се върнаха на хартия”, обясни той.  

Според него трябва да оставим машинното гласуване във вида, в който е сега. “Да съкратим изборния ден до 17:00 часа, за да не се оправдаваме с това, че секционните избирателни комисии са много изморени. В България средният брой гласуващи на територията на страната е под 200 души на секция”. 

Велислав Величков от инициативата "Правосъдие за всеки" възрази и спомена, че има секции с по 850 и 1000 гласа.

“В най-големите секции в страната, които са с над 1000 регистрирани избиратели, средният брой гласували е 318. Понякога се пишат неверни резултати в протокол. Затова беше поискан много пъти одит на целия изборен процес”, каза Стоилов. 

100% машинен вот със сканиращи устройства: Плюсовете и минусите на предложението

“Не е вярно това, което казва г-н Стоилов относно данните за избирателната активност през 2021 година и последващите. През април 2021 година имаме над 50% избирателна активност. Когато се въвеждат машините, тя става около 46%, а после - 42%. След премахването на масовото машинно гласуване и въвеждането на хартиената бюлетина, избирателната активност трайно пада под 40%, През 2024 година на първите избори е 33%. На последните избори е 39%”, обясни Величков.

По думите му броят на невалидните бюлетини достига 56 хиляди на последните избори. “Преди въвеждането на машинното гласуване имаме избори с 18% невалидни бюлетини. По време на юли и ноември, когато е масово машинното гласуване, въпреки че има възможност да се гласува с хартия, невалидните бюлетини са под 2%”. 

“Това, което се установи с решението на Конституционния съд, е, че има протоколи, които въобще не отговарят на преброените хартиени бюлетини, защото с разписките от машините няма как да се правят схеми. Също така масово има бюлетини, в които е гласувано за по двама кандидати при преференции или две партии, и бюлетини, които по време на броенето с химикалката се правят невалидни умишлено”, коментира Величков.

Според Стоилов 800 хиляди български пенсионери продължават да си получават пенсиите в пощенските клонове. “Те не желаят да работят с машини”, смята той.

“Във всички секции трябва да има възможност да се работи с машина. Бяха дадени над 40 милиона за тези машини от държавния бюджет. Те работят безотказно и грешки с машинния вот няма. Те не трябва да бъдат ползвани като принтери - трябва да си има гласуване с машина, което да вади машинен протокол и той да се сравнява с разписката, която излиза от машината. Най-ценното на разписката от машината е, че всеки, преди да пусне, вижда за кого е гласувал, сгъва и пуска. Върху разписката с химикал не могат да се правят фалшификации”, обясни Величков. 

Преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманждиев коментира в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS какви са възможните сценарии и срокове пред народните представители в настоящата политическа криза.

►Кой определя сроковете?

Експертът подчерта, че основният закон не поставя фиксирани времеви рамки за провеждането на разговорите между президента и партиите, което дава известна гъвкавост на държавния глава.

„Конституцията не посочва колко време продължават консултациите. Темпът се задава от президента. Той определя по какъв начин и с кои политически сили ще се проведат те”, поясни доц. Орманждиев.

►Парламент до последния момент

„Последните изменения в Конституцията предвидиха Народното събрание да е постоянно действащ орган. Пълномощията на народните представители от старото събрание се прекратяват с полагането на клетва от новоизбраните такива”, беше категоричен преподавателят.

►Казусът с Бюджета

Въпреки юридическата възможност парламентът да работи, доц. Орманждиев изрази скептицизъм относно целесъобразността на приемането на дългосрочна финансова рамка в момент на политическа несигурност. 

„Във всеки финансов план се залага определена политика на определеното правителство. Ако се приеме такъв бюджет, какъвто и да е той, ще бъде изпълняван най-малкото първо от служебно правителство, а след това от правителство, което не се знае какво ще бъде”, коментира експертът.

Целия разговор гледайте във видеото.