-
Юлиян Петров: Над 90% от заетите в образованието са готови да протестират заради бюджета
-
Синът на Милен Цветков - механик на Световното първенство за коли с водородно задвижване
-
Четвъртокласниците се явиха на второто външно оценяване
-
В над 1700 училища в страната се проведе НВО по български език и литература
-
МОН разглежда казус с идентични писмени работи на матурата по БЕЛ
-
Проф. Иван Илчев: В кризисните моменти досега човечеството е успявало да отсее най-доброто от новото и да продължи напред
Разказва "Дойче Веле"
нформатика, химия, инженерни науки - дълго време в Германия тези, които са завършили подобни специалности, са били почти сигурни, че ще си намерят работа след университета. Но времената се промениха. Въпреки че има спешна нужда от квалифицирани кадри, много компании се колебаят да наемат млади хора. Все повече висшисти - особено в областта на естествените науки, не успяват да си намерят работа.
Безработицата сред младите висшисти в Германия се е увеличила с около една трета в сравнение с 2022 г. „Но този показател все още е относително нисък“, твърди Феликс Хьориш от Университета по приложни трудови науки.
Проучване: Дистанционната работа повишава безработицата сред младите висшисти
Скорошно проучване на онлайн платформата за работа StepStone показва, че през 2025 г. броят на обявите за работа, насочени към млади висшисти, е бил едва около половината от средното ниво за предходните пет години.
„Фактът, че завършилите висше образование изпитват затруднения да навлязат на пазара на труда, се дължи основно на икономическия цикъл. От 2019 г. насам наблюдаваме постепенно охлаждане на икономиката“, заяви Паскал Хес от Института за изследване на заетостта.
Всеки втори българин до 29 години не работи
Когато поръчките на компаниите станат непредвидими, първата реакция обикновено е замразяване на новите назначения. В същото време много фирми продължават да съобщават за недостиг на квалифицирани кадри - макар че това не важи навсякъде. В автомобилната и химическата индустрия в момента дори се съкращават работни места.
„Сега наблюдаваме непропорционално висока безработица сред младите висшисти – дори в природните науки“, подчертава Хьориш.
Именно там нивото на безработица е най-високо – около 10 процента. Пазарът на труда преминава през структурни промени, а много учебни програми не успяват да се адаптират достатъчно бързо. В тях липсва достатъчен фокус върху дигиталните процеси, автоматизацията и изкуствения интелект.
Повече по темата гледайте във видеото.
Редактор: Станимира ШиковаПоследвайте ни
