Сделката между Тръмп и Путин, бъдещето на Европа и позицията на България: Анализатори за новия световен ред

Споразумението между Доналд Тръмп и Владимир Путин за внос на руски дизел в САЩ предизвика остри реакции отвъд Океана и повдигна въпроси за бъдещето на отношенията между Вашингтон, Москва и Европа. В ефира на „Здравей, България“ геополитическият анализатор проф. Марин Русев и политическият анализатор Кристиян Шкварек коментираха последиците от решението, слабостите на Европа и необходимостта България да отстоява по-категорично националните си интереси.

Според проф. Русев зад икономическите мотиви на американския президент се крият далеч по-сериозни политически последици. „Става въпрос за двойно дъно. На повърхността излиза нещо, което има своята икономическа мотивация, но всъщност поражда много тежки политически последици“, заяви той. По думите му действията на Тръмп могат да бъдат разглеждани като „предателство към ценностната система на Запада“.

Тръмп обяви споразумение с Путин за освобождаване на руски дизел на световния пазар

Кристиян Шкварек изрази различна позиция. Според него светът окончателно се разделя с представата, че международните отношения се определят преди всичко от общи ценности и правила. „На света ще има световни блокове и световни сили, които се разбират и си гледат интереса. Единственото, което има значение за нас, е дали ние сме силни“, посочи той. Анализаторът предупреди, че в новата геополитическа реалност „силният ще прави каквото може, а слабият ще търпи каквото трябва“.

Двамата коментираха и политическите рискове за Тръмп преди междинните избори в САЩ. Според Шкварек президентът се опитва да възстанови подкрепата на републиканските избиратели, след като не е изпълнил ключови свои обещания за миграцията, цените и избягването на нови войни. Проф. Русев определи действията му като пример за краткосрочна политика, подчинена на моментните обстоятелства, вместо на дългосрочна стратегия.

Шкварек разкритикува зависимостта на Европа от руските енергийни ресурси и недостатъчния капацитет за производство на въоръжение. Според него европейските политики за декарбонизация допълнително затрудняват индустрията. Русев призна част от проблемите, но подчерта, че екологичните съображения не бива да бъдат пренебрегвани и че демократичният модел предполага по-сложен процес на вземане на решения.

Петролът поевтиня, след като Тръмп заяви, че САЩ няма да нанасят удари по Иран преди междинните избори

По темата за България двамата анализатори се обединиха около необходимостта страната да отстоява по-ясно позициите си, включително при съмнения за руска намеса в инциденти, засягащи националната сигурност.

„Изглеждаш слаб, когато не си способен във всеки един момент да защитиш интереса си“, заяви Шкварек. Според него България трябва да бъде готова да реагира независимо дали натискът идва от Русия, САЩ или друга държава.

Проф. Русев също смята, че страната ни трябва да демонстрира по-категорична позиция, но предупреди срещу резките промени във външнополитическия курс. „Когато една държава се държи твърдо, праволинейно, с отчитане на националния интерес, имаме много по-добри шансове“, посочи той.

Двамата засегнаха и историческата склонност на България да се съобразява с големите сили. Според Шкварек страната трябва да преодолее страха да защитава интересите си, докато Русев призова за по-ясно разграничаване между политиката на Владимир Путин и руското общество като цяло.

⇒ Сделката между Тръмп и Путин: Какво означава за енергийния пазар

Геополитическата обстановка след последните събития в Черно море продължава да бъде изключително напрегната. „Европа ще се върне на масата на преговорите и трябва да се върне, когато има собствено предложение. В момента няма предложение, няма план”, това коментира бившият председател на Комисията по външна политика Димитър Гърдев в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Според него в момента свои предложения вече имат Индия, Турция, Китай, САЩ, Украйна и Русия, но Европа липсва. Той беше категоричен, че ако континентът не бъде на масата на преговорите, решенията ще се вземат извън неговата география. 

От своя страна, дипломатът и вицепрезидент на Атлантическия клуб Елена Поптодорова заяви, че Москва не желае да участва в подобни разговори. Според нея това е обективният факт, тъй като в момента липсва готовност за диалог.

Поптодорова коментира и възможността за импийчмънт на американския президент. По думите ѝ, ако демократите получат контрол над Сената, това ще създаде напрежение и може да доведе до процедура по импийчмънт. Тя подчерта, че този процес не би бил свързан със свалянето на Тръмп, а по-скоро със създаването на определена атмосфера за междинните избори.

Тя изрази загриженост и относно липсата на ясна комуникация за преговорите и обсъжданите европейски гаранции за сигурността на Украйна. По думите ѝ до момента не е постигнат напредък в тази посока.

Според Гърдев санкциите, наложени от Европа срещу Русия, са дискредитирани, тъй като търговските обеми между САЩ и Русия са се запазили на много по-ниски нива в сравнение с тези на европейските страни. Той отбеляза, че преди войната търговският оборот между Европа и Русия е бил 400 милиарда долара, което е значително повече от 35-те милиарда долара между САЩ и Русия.

Повече гледайте във видеата.