За стенсила от извора - разговор с Ивайло Боляров

Опит за бунт, модерна провокация, шареното в ъндърграунда – всичко това може да бъде уличното изкуство, в което влиза и така нареченият стенсил. Ивайло Боляров, чиито творения можете да видите и в галерията от снимки, приема стенсила, който прави, като подарък за всеки един от нас. 

 

Ивайло е учил и практикува традиционна живопис и графика, както и визуални изкуства. Не отрича в работата си да е повлиян от Keith Haring, Banksy, Shepard Fairey (OBEY), Space invader и други, които със създаването на стрийт арта са отворили нова страница в изкуството.

 

Какво уникално влага в своите „улични истории”, къде е границата между красивото и кича и още за „играта” му със спрея – четете в специалното интервю за NovaNews.bg.

 

Защо е важно уличното изкуство да се прави на улицата?
- Уличното изкуство е подарък за съгражданите ни, за хората, които отиват и се връщат от работа всеки ден в затворения кръг на ежедневието си. За всички, които по някакъв повод са тръгнали по тези улици, мислейки за личните си проблеми. За тези, които са излезли да се повеселят с приятели в петък вечер или онези, които просто се разхождат през почивните си дни. Винаги, когато завърша проект, си мисля, че ако успея още на другия ден да накарам някой случайно преминаващ да се усмихне, значи съм си свършил добре работата.

 

Какъв е символът в стенсилите, които правиш?
- Зависи от проекта. В някои работи вкарвам идея, която символизира дадено нещо, други са просто графични изображения, които споделям с публиката.

 

Влагаш ли бунт в изкуството?
- Много бих се радвал, ако работите ми изглеждат бунтарски. На това изкуство гледам като провокация към останалите. Със сигурност се опитвам да вложа бунт в него.

 

Каква е разликата между графити и стенсил?
- Въпрос на техника според мен. В стрийт арта можеш да използваш какво ли не, за да реализираш шантавата си идея. При мен специално отпечатъкът, който оставя комбинацията от спрея и шаблона, чисто графично седи уникално.

 

Кога идеята за „ошареняване” на стените може да се превърне в кич?
- Доброто изкуство винаги е било съпровождано от кича. Стените на улиците ни са обсипани с безумни и грозни надписи. Доста от тях - повтаряни до безкрай, като че ли ще ни променят мнението за нещо. При стрийт арта по-скоро е станало обратното, кичът се е превърнал в нещо по-стойностно.

 

А възможно ли е от кича да стане добър стенсил? 
- Възможно е като изкомбинираш кича с нещо друго. Например, ако вземеш един комерсиализиран образ на Мерилин Монро и му помогнеш да си поеме въздух, като му сложиш маска с активен филтър.

 

Кога твориш по стените и хващали ли са те „на местопрестъплението”?
- По време на вършене на въпросното „престъпление” от минувачи съм чувал и добри и лоши отзиви. С органите на реда се надявам все така да продължавам да нямам търкания.

 

Къде в София можем да видим твоите неща?
- Установих, че повечето вече са заличени. Време е да направя нови и свежи неща. По принцип предпочитам центъра – района на ул. „Шишман”, „Гурко” доста ми допадат.

 

Любим стенсил ми е този с пишеща машина и надпис „Write a story”. Думата „история” е с огледален образ. Значи ли това, че истинските истории се случват в една паралелна реалност?
- Много хора се оплакват от това, че рутинното ежедневие ги задушава и не усещат как истинските истории се случват в паралелна реалност. Конкретно с този стенсил искам  да провокирам абстрактното им мислене и да обърна погледа им към отражението на тяхната история.

 

А на кого показваш среден пръст?
- На тези, които си мислят, че останалите са длъжни да се бъхтят по цял ден и нощ за тяхно добро с обяснението, че така или иначе притежават прекалено много, а защо не още повече.

 

Мерилин Монро с мустаците на Салвадор Дали е друг образ от твоя street art. По-скоро осмиване или по-скоро забавление предпочиташ да излъчват стенсилите ти?
- По-скоро забавление, макар че иронията е нещо уникално и бих се радвал да успея да я представя по начин, достъпен за останалите.

 

Ако трябва да събереш в едно изречение посланието на следващата “street” изненада, която подготвяш за минувачите, какво е то?
- "Still skipping records" - "Все още прескачащи плочи" или може би "Звукозаписно студио "Все още прескачащи", както ти харесва повече. 

 

Автор: Галя Станева

 

* Превод от англ.: "Напиши история". Истинска история (препратка към един от стенсилите на Ивайло)