„Идентичност” – танц за модерната традиция

Къде се откриваме – сред архивите на традицията, в модерния ритъм на съвремието или в симбиозата помежду им? Това е само част от провокацията, която проектът „Идентичност” ще отправи към аудиторията на предстоящия фест „Антистатик”. 

Оги и Ирина, част от Сдружение "По действителен случай", участват в пърформънса заедно с гъдуларката Христина Белева. Чрез танц и музика те събират в едно фолклор и съвременно изкуство, за да ни отговорят колко са дълбоки връзките помежду им. Защо си струва да ги гледаме – разкриват те за NovaNews.bg.

Каква е идентичността на „Идентичност”?

Огнян: Българска! Опитахме се да свържем всичко, което знаем за съвременния пърформанс и танц с традиционното българско народно творчество. Двамата с Ирина работихме с Христина Белева и нейната вълшебна гъдулка, за да приложим на практика вижданията и изследването ни по темата за един съвременен поглед към традицията. Интересното беше, че в експеримента се създадоха много ясни и прости взаимовръзки между структурна класика и лично отношение, виждания и споделяне на емоции и чувства.

Ирина: Дойде като част от времето и желанията на хората да пеят народни песни и да танцуват народни танци.

По-скоро мода или по-скоро възраждане на традицията е масовото напоследък ходене на народни танци?

Огнян: И двете, и трето, и четвърто… Разбира се съществува и момента на възможност за по-интересен и разчупен фитнес. Традицията като такава съществува с нас и без нас, тя е такава каквато е. Според мен традицията не може да бъде възродена, по- скоро развивана, проверявана и провокирана. И тук идва моментът на съвременното изкуство, което проверява и развива или създава нещо съвсем ново. Живеем във време на огромно количество от информация чрез медиите, което единствено иска да каже, че нищо не зависи от нас и ние сме просто наблюдатели. Ходенето на народни танци има много аспекти. По-открояващите са зараждането на чувство за реална свързаност с другите хора и създаването на усещане за бързо личностно израстване чрез представата за фолклора като носител на родова памет, общностна „проверена“ идентичност.

Ирина: В момента хората имат неистова нужда да се изразяват творчески и това е за повечето познат начин да бъдат в творческо движение, което априори според тях си го носят. Оказва се трудно и изпотяващо, което пък те вкарва във форма и концентрация, каква по-добра комбинация!

По какъв начин представлението дава отговор на въпроса „защо хората танцуват все повече”?

Огнян: Благодарение на проект „Идентичност“ се впуснахме в тримесечно разучаване на народни танци и народна музика. Народните танци за разлика от другите видове танци ни предразположиха към изключително стриктна организация на движението, огромна концентрация и преоткриване на нещо забравено, дори отхвърлено като старо, вехто и демоде. Предполагам, че хората искат да танцуват, за да бъдат някъде дълбоко подсъзнателно заедно. Имаме идея да създадем видео инсталация, в която да представим интервюта, ситуации и гледни точки към темата „Народните танци днес през погледа на съвременното изкуство“. Все още търсим финансиране за идеята. 

Ирина: По-скоро създаваме пространство за гледни точки, а не даваме конкретен отговор.

Къде е ключовата разлика между народни танци и съвременно изкуство?

Ирина: Ключът е да не се вглеждаш в разликите, за да не се изгубиш в сравнение. Тогава идва удоволствието от симбиозата.

Огнян: И двете са значими и паралелно съществуващи в културата. В нашия пърформанс и двете се захранват и са следствие едно от друго. И двете имат богата наслоеност, развити практики, техники и иновации. Според учебниците обаче основната разлика е в позиционирането и дефинирането на съвременното изкуство като изкуство, което отхвърля, проверява, развива или експериментира с традиционните форми. Така може би основната разлика е в обществената нагласа и най-вече в личната позиция на творците, които работят в двете области. С проект „Идентичност“ се опитахме да обединим силите си и да експериментираме с взаимовръзките.

Кое е родната идентичност – миналото или това, което е съвремие? 

Ирина: В момента го усещам като търсещо само себе си какво е.

Огнян: Във вече седемгодишната ни практика като Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“ се стремим към едно – обединяване на изкуствата чрез личното ни развитие и възможност за споделяне. Психологическата идентичност се отнася до образа за самия себе си - умствения, ментален модел за самия себе си. Виждам идентичността като симбиоза и най-вече като опит за развитие на личността в действие.

В какви костюми ще видим участниците в представлението? 

Огнян: Нетрадиционни и в същото време традиционни на времето.

Ирина: И удобни.

Застрашени ли сме да загубим своята идентичност?

Огнян: Не, даже напротив. Как би могло това да се случи при този „бум“ на народното творчество?

Ирина: Може би отговорът се крие там някъде сред съвършеното и специфично звучене на гъдулката на Христина Белева. В момента, в който засвири, някак спираш да се питаш за идентичността, просто разбираш. Невидимо, видимо обяснение.

А какъв е пътят да я запазим?

Огнян: Да изчакаме да се насити времето от привнасяния, внос и Кореком. Да изчакаме спокойно културата да навакса. 

Ирина: Да спрем да я критикуваме и после да я приемем.

Защо да дойда да ви гледам на „Антистатик?

Огнян: Защото в същата вечер билетите за концерта на „Трики“ са много скъпи (ха-ха). 

Ирина: Защото отивайки на инициативи като фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, ще подкрепиш новите експерименти, които със сигурност може да променят нещо в теб.

Автор: Галя Станева