В "капана" на архитектурата

Най-изявените и обещаващи архитекти от цял свят ще чертаят разбиранията си за пространство от 10-и до 19-и октомври в Пловдив. Тази година фестивалът ONE ARCHITECTURE WEEK обединява участниците си под мотото “Възможното невъзможно”. Акцент в предложенията е квартал Капана, който ще бъде представен в една различна перспектива. Защо точно там, с какво ще ни провокират организаторите и какъв е смисълът на мишките, рекламиращи фестивала, ще разберете от интервюто с Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK.

С какво фестивалът тази година ще е по-различен от миналогодишния?

Любо Георгиев: Тази година сме поставили фокусa върху темата за “Възможното невъзможно” или казано по друг начин, ще говорим за това как да си върнем увереността и амбицията да създаваме проекти, било то малки или големи, с които да променяме съществуващи структури или навици, които дори не подозираме, че можем. Куратори на фестивала са екипа на архитектурно студио dontDIY, които определено ще предложат различна гледна точка с програмата, която са подбрали - освен професионалния форум, на който ще говорят седем изгряващи архитекти от световна величина, ще има много интересни и разнородни намеси, работилници, изложби и специална детска програма. Един от основните обекти на фестивала този път е пловдивският квартал Капана, който бавно започва да се възражда и по улиците му вече се виждат усилията на много талантливи млади хора да се изразяват като творци, занаятчии и предприемачи.

Новият „дом” на фестивала – Пловдив, с какво ще направи по-уютно изданието на ONE ARCHITECTURE WEEK?

Любо Георгиев: Като за начало в Пловдив вали много по-малко отколкото в София напоследък. Шегата настрана, Пловдив има много специфичен и приятен дух и богата архитектурна и археологическа история. Освен това градът бързо се променя и доста хубави неща се случват там напоследък. Неслучайно беше избран за Европейска културна столица за 2019 г, за което ние с удоволствие помогнахме. Харесва ми и това, че за фестивала в града идват и много посетители от София и близките градове, което създава хубава атмосфера. Тук може би е и мястото да добавя, че си сътрудничим много успшено и с Община Пловдив и партньорството ни вече дава съвсем практични резултати, като международния конкурс за площад Централен, който успя да привлече 125 проекта от 41 страни и беше спечелен от португалското архитектурно бюро Фора.

Колко ще са колоритни участниците във фестивала тази година?

Любо Георгиев: Всяка година участниците във фестивала стават все повече и кръгът им като профил се разширява. Много се радвам колко много млади хора идват. Фестивалът отдавна не е само за архитекти и професионалисти, а се е отворил и може да предложи на всеки по нещо. Това беше и една от целите ни - да въвлечем все повече хора в разговора за градската среда, която ни заобикаля, защото това как изглежда тя и това дали служи на нуждите ни като общество, би трябвало да зависи от всички нас.
Ще се отнася до лекторите и артистите, които сме поканили, мога да кажа само, че ще дойдат някои от най-изявените и обещаващи архитекти от цял свят - ще имаме участници от три континента. Някои от тях ще изнасят лекции, други ще правят намеси, трети ще участват в дебати или презентации.

Ще има ли момент на съревнование между тях?

Любо Георгиев: Конкуренцията е нещо важно и когато е здравословна е особено ценна според мен. Ние сме се постарали да подберем гостите си така, че всеки да има какво различно да предложи от гледна точка на специализация и географски опит. Сред участниците има специалисти в областта на екологичния дизайн, създаването на сгради за културни институции и функционалното използване на откритите градски пространства. Подбрани са по-скоро с идеята да се допълват взаимно.

На какво са символ главите на мишки, с които анонсирате ONE ARCHITECTURE WEEK?

Любо Георгиев: Мишките във визията на тазгодшиното издание на фестивала, дело на Постстудио, са препратка към името на Капана и към лабораторната среда, която искаме да постигнем там. Капана е един много специфичен квартал, който е в самия център на града, но е същевременно “празен”. Искаме той да стане място, където хората могат да бъдат достатъчно смели да опитват да създават без да се притесняват от евентуален неуспех. Заиграваме с идеята кой с кого експериментира. По принцип мишките са обект на експеримент, а сега те са тези, които правят нещо. С което искаме да кажем, че всички може да са участници и създатели.

Доколко е възможно невъзможното в архитектурния свят?

Любо Георгиев: Невъзможното е интересна категория, защото винаги се променя. Със сигурност много от нещата, които днес приемаме за даденост не само в архитектурата, но и в ежедневието си, биха изглеждали като нещо невъзможно едва преди няколко поколения.

А възможно ли е невъзможното в рамките на Капана, доколкото думата носи смисъла на нещо, което те затваря?

Любо Георгиев: Именно идеята за Капана като клопка е нещото, с което искаме да провокираме хората да се замислят и да пожелаят да променят статуквото там. Кураторите на фестивала съвсем целенасочено искаха да поканим хора, които могат да погледнат на архитектурните проблеми от неархитектурна професионална гледна точка и така заедно да начертаем възможни решения.

Какво е модерно в архитектурата?

Любо Георгиев: Най-важното за мен е, че вече не се мисли за архитектурата като за някакъв отделен елемент с определени естетически качества, а се обръща внимание на функционалността на архитектурата и за културния, социалния и историческия й контекст. Архитектурата е за всички и трябва да не забравяме това.

За какво е достатъчна една седмица в архитектурата?

Любо Георгиев: Много от целите на фестивала са доста практични и мисля, че можем да изпълним голяма част от тях в рамките на една седмица. От 10-и в рамките на ONE ARCHITECTURE WEEK ще предложим много както на професионалната публика, така и на обикновените почитатели на архитектурата и градския дизайн. Освен работилниците и изложбите, ще покажем няколко много интересни филма и ще има специално издание на “Пощенска кутия за приказки”. За един архитект една седмица няма как да е достатъчно, но си мисля, че за другите хора като цяло седмица стига, за да ги накараме да се огледат и да се замислят. Някои от намесите в градска среда, които сме планирали, ще оставят трайна следа върху Капана, но което е по-важно, надявам се това, което ще покажем на фестивала, да остави следа и в начина ни на мислене.

Автор: Галя Станева