История за японско семейство, за което границите не съществуват

Японско семейство, за което границите не съществуват. Трима души, които обикалят света, за да търсят добротата у хората. Навсякъде я намират. У нас идват от Северна Македония и за кратко се установяват в кюстендилското село Граница.

Историята разказваме от Кюстендил, и по-точно от едно фермерско ранчо в село Граница. Там съдбата среща Виолина Димитрова с едно японско семейство. „От прозореца видях хора, които са с детенце, на спирката, с табела.  Взех ги и обясняват как обикалят целия свят и на мен ми е много интересно“, казва Димитрова.

Историята на Сатору и Акина обаче започва далеч преди срещата с Виолина от Кюстендил. През 2014 година без да се познават, те започват едно огромно приключение. Напускат Япония и тръгват да обикалят света. И защото съдбата си знае работата, двамата приключенци се срещат в Канада.

„Запознахме се преди 7 години на малък остров близо до Канада. Всичко се случи бързо, после решихме да си направим меден месец в Южна Америка. Всъщност меденият ни месец представляваше тригодишно каране на велосипед из континента“, посочва Сатору.

И докато Сатору и Акина приключенстват из света, от любовта им се ражда Айоми. „Той се роди в Канада. Причината е, че ние двамата се запознахме там, много обикнахме тази държава, имаме много приятели там и искахме нашето дете да се роди там“, посочва Акина.

От София до Осака: Как един българин се превърна в актьор в японския класически театър Но

Да отглеждаш дете сред природата, докато обикаляш света, Акина разказва, че не е толкова трудно. Малкият Айоми е изключително развит за двегодишната си възраст. Храни се с всичко, ходи бос, знае думи на много езици и е физически отлично развит. „Честно казано не сме имали проблеми, лесно беше. Докато беше новороден, просто трябваше да го нося в себе си“, допълва майка му.

„Винаги проблемите се случват, ако човек бърза за някъде. А ние не бързаме за никъде. Когато сме уморени, почиваме. Когато ни се спи, лягаме да спим, ние се движим много бавно, без притеснения. И пътуваме без пари. На места работим при някого, който ни плаща, колкото да продължим пътя си. Спим в палатка, дарена от приятел, всичките ни дрехи, и храна винаги са дарени от приятели, от хора, които срещаме на пътя. Спим навсякъде, тук тази прекрасна българска майка ни предложи да спим в нейния дом и сме много щастливи в България. Това е страхотна страна“, твърди Сатору.

България е 16-а държава, която Сатору, Акина и Айоми посещават. Пълни са с истории. „Плаването ни през Амазонка беше незабравимо. От стари изхвърлени лодки успяхме да сглобим една наша лодка и така плавахме през реката около месец. Тогава се наложи да се храним с много диво месо, с риба, плодове. Беше невероятно“, заяви Акина.

„Срещаме се с много животни, полярни мечки, мечки „Гризли” в Канада, понякога вълци, но с тези създания нямаме много неприятности. Те се страхуват повече от нас, отколкото ние от тях“, добави Сатору.

80 паунда за праскови: Продават плодове от Фукушима в Лондон

Японското семейство има своята цел докато пътува. След Кюстендил пред приключенците идват нови предизвикателства. „Нямаме планове. Искаме да отидем в Африка, това е нашата дестинация, но нямаме никаква идея какво ще правим дотогава, а и след това, нямаме срокове. Но много искаме някъде да създадем своя градина, да отглеждаме зеленчуци, да ловим риба, обожаваме този начин на живот. Но още не знаем къде ще се установим“, разкри Акина.

От уважение към всеки народ, а и разбира се заради нуждата да комуникират, японците учат от всеки език по малко. Така Акина, Сатору и Айоми напускат Граница, Кюстендил и се отправят към следващите си още непознати приятели.