Бившият премиер на Италия и президент на Института "Жак Делор" пред Анна-Мария Конова

Енрико Лета е бивш премиер на Италия, поел управлението на страната в един от най-кризисните икономически и социални моменти за нея. В момента е президент на института "Жак Делор". Той е един от визионерите на Европа, който чертае стратегии за бъдещето на Стария континент. Лета е автор на доклада "Повече от единен пазар". Той и Марио Драги са едни от най-известните икономисти на нашето време.

Енрико Лета е в София, където взе участие в петото издание на Форума за зелен преход , който събра водещи експерти, политици и бизнес лидери. Темата на дискусиите е бъдещето на конкурентоспособността и бъдещето на Централна и Източна Европа. 

Г-н Лета, благодарим Ви, че приехте нашата покана и добре дошли в София.

За мен това е голяма възможност, благодаря Ви.

Срещаме се в сложен момент. С тревога следим събитията в Близкия изток и напрежението между Израел и Иран и се чудим какви са потенциални рискове за европейската икономика?

Европейската икономика е под натиск заради случващото се, защото войната в Украйна доведе до покачване на цените на енергията, което е голяма нестабилност. Днес същото важи и за Близкия изток. Мирът е абсолютно необходим и ние искаме мир. Но за момента големият отговор на тази криза е да имаме по-интегрирана Европа, защото по-интегрираната Европа може да донесе по-голяма конкурентоспособност, по-ниски цени, по-ниски цени на енергията и повече възможности.

Когато казвате интеграция, на България ѝ предстои да направи крачка напред. Надяваме се да се присъединим към еврозоната от началото на следващата година, но тук, се водят ожесточени дискусии дали това е подходящият момент. Сам казахте – война в Украйна, енергийна криза, търговска война. Смятате ли, че сега е подходящият момент?

Аз съм силно „за” присъединяването на България към еврото. Опитът ми като италианец ме кара да мисля, че еврото е голям успех за моята страна. Знаете ли - и при нас в началото имаше съмнения, имаше несигурност. Няколко години след приемането на еврото имаше полемики, хора казваха:„Лирата!”. А сега всички мислят, че еврото е фантастичен щит, който защитава цялата европейска икономика. И с това, което се случва в САЩ, еврото в момента набира скорост, създава възможност да стане по-важно на световно равнище. Затова силно смятам, че сега е моментът за  България.

Особено за малки и отворени икономики като България може ли еврото да бъде котва на стабилността?

Мисля, че еврото е начин да бъдем по-конкурентоспособни, да привлечем повече инвестиции,  да бъдем по-интегрирани в европейската икономика и да бъдем по-силни на световно равнище. Защото днес еврото създава по-силна Европа на фона на слабостта на долара и големите трудности в останалата част на света. Затова мисля, че за България присъединяването към Шенген беше друг голям успех. Сега еврото е следващата стъпка и силно се надявам, че това ще се случи.

Въпреки това еврокритиците често посочват Италия като пример за тежки икономически проблеми, наследени точно от еврото. И казват, че това може да се случи и на нас. Вие бяхте министър-председател именно в период на икономическа и социална криза. Как бихте отговорили?

Проблемите на Италия бяха други. Не бяха свързани с еврото, с еврозоната или Европейския съюз. Проблемите ни се дължаха на разликите в развитието между северната и южната част на страната, с липсата на производителност. Има наистина проблеми, които са свързани с начина, по който функционира нашата икономическа система. Еврото за нас беше абсолютен щит. И то е фантастичен щит, който помага на италианската икономика и подкрепя интеграцията на страната ни в европейската икономика. Знаете, бъдещето не е бъдеще, в което всеки е сам, в което всички са раздробени. Бъдещето е бъдеще, в което има големи пространства и големи протагонисти, които се конкурират помежду си. САЩ, Китай, Индия, БРИКС и Европа, а не Италия или България. Сами сме твърде малки, за да можем да бъдем конкурентоспособни в този свят. Само на европейско равнище можем да го направим.

Но можем ли да кажем, че сме заедно. Опитвам се да насоча вниманието към вашия ключов доклад за бъдещето на единния пазар. Вие подчертавате, че Европа трябва да бъде по-устойчива, по-конкурентоспособна. Една година след публикуването на този доклад,  виждате ли реална воля на Европа да направи нещо?

Европейската комисия взе моя доклад и доклада на Марио Драги и включи всички решения в така наречения „Компас за конкурентоспособност”, който фон дер Лайен представи преди няколко седмици. Сега европарламентът, еврокомисията и европейския съвет се опитват да стигнат до конкретни решения. Някои от тях са абсолютно решаващи за конкурентоспособността. Едно от тях, например, е енергийният съюз. Ако не изградим мрежова система от инфраструктури, ще бъде невъзможно да се понижат цените на енергията. В Италия те са твърде високи. Същото важи и за България. Затова трябва да вървим в тази посока. Както по отношение и на финансовия пазар. Ние нямаме единен финансов пазар, а 27, защото Европа не е достатъчно интегрирана. А това ни прави колония. Колония на САЩ или на производствената индустрия, колония на Китай. Интеграцията означава да бъдем по-силни.

Имаме ли време да го направим?

Знаете, че ситуацията в момента е много трудна. Отговорът ми на Вашия много добър въпрос е, че нямаме време. Нямаме време! Трябва да наваксаме това, което загубихме. Загубихме го през последните години заради финансовата криза, заради COVID, заради войната в Украйна. Сега трябва да се съсредоточим върху себе си. Знаете, хората винаги дискутират дали трябва да изберем САЩ или Китай. Моят отговор е, че трябва да изберем Европа. Силата ни е в единството ни. Колкото по-единни сме, толкова повече възможности имаме!

Натискът на Тръмп върху Европа ускорява ли този процес или не?

Мисля, че Тръмп се оказа голям съюзник на европейската интеграция. Може би без да го иска, но всъщност е голям съюзник, защото създаде импулс за всички нас да кажем, че трябва да останем заедно. Защото е ясно, че САЩ промениха подхода си към Европа по отношение на отбраната и по много други въпроси. И затова ние, европейците, трябва да бъдем по-единни. По отношение на отбраната също трябва да интегрираме системата си и да сме наясно, че в бъдеще трябва да мислим сами за собствената си отбрана.

Споменахте отбраната. Европейският съюз беше създаден като проект за мир, като място, където можем да живеем щастливо, с развита икономика и добър стандарт на живот. А сега говорим за превъоръжаване. Какво ни очаква в бъдеще?

Това, което правим, което трябва да правим, е да се защитаваме, а не да се превъоръжаваме. И трябва да защитим независимостта си, да сме автономни, да имаме сигурност. Сигурността е по-широк термин от просто отбрана. Сигурност означава енергийна независимост, независимост на свързаността, наличие на финансова система, която е силна и автономна на европейско равнище. Това означава да бъдем сигурни на европейско равнище. И това е голямата мисия за следващия период. Голямата мисия на Европа е да остане проект за мир. Както казахте, мисля, че това е правилната гледна точка.

Къде виждате основните пречки за постигането на тази цел?

Някои от тези пречки са свързани с инерцията. Държавите-членки се колебаят да предприемат действия. Но ако не предприемем действия, искам да кажа, че инерцията означава упадък. Това е ключовият момент. Защо? Защото другите растат. Китай, Индия, БРИКС са по-големи от нас. Затова трябва да се интегрираме, за да сме на същото ниво с тях. Ако не сме в състояние да го постигнем, Европа е обречена да има маргинална роля в света!

И защо мислите, че страните са колебливи? Заради липса на лидерство или какво? Каква е основната причина?

Основната причина е перманентното състояние на криза и много широко разпространено ниво на политическа нестабилност в нашите страни. Всички европейски държави са в момент на нестабилност, която се подклажда от продължаващата война на Русия срещу Украйна, това, което се случва с митата на Тръмп. Така че основният проблем в Европа е, че е много трудно да се справяме с много кризи едновременно. Днес всички са фокусирани върху отбраната и митата. И затова има известна инерция по останалите въпроси. Това, което бих искал да кажа, и причината, поради която съм тук в София, е да се опитам да изтъкна основните послания от моя доклад и от доклада на Марио Драги. Инерцията означава упадък. Трябва да се движим и да се интегрираме. Това е единственият начин да бъдем привлекателни.

Вие сте тук в София като ключов лектор на Форума за зелен преход, който се провежда в следващите дни. Казахте, че сега Европейската комисия е фокусирана върху отбраната и митата. Какво се случи със „Зелената сделка”.

Това е същността. Зеленият преход. Напълно сте права и затова съм тук. За да припомня, че зеленият преход е и въпрос на конкурентоспособност. В доклада си се опитвам да стартирам проект за финансиране на зеления преход. Знаете, хората се страхуват от зелен преход, който не е добре финансиран.  Хората се страхуват, че ще загубят работата си или че стойността на домовете им ще падне, а фермерите ще изпаднат в затруднение. Трябва да съпътстваме прехода с финансиране, с публично финансиране. И затова в доклада си лансирах идеята за Съюз за спестявания и инвестиции. Това е начинът да подпомогнем  прехода и да направим възможно той да бъде успешен, без да се създават нови разделения и нови неравенства.

Как бихте обяснили този процес на българите по прост начин? Хората тук също се страхуват, особено в региона, където имаме въглищни централи. 

Знаете ли, ключовият момент е, че бъдещето е бъдеще, в което ще оцелеем и ще се справим с климатичните промени само с нова икономика. Тази нова икономика има цена. Трябва да покрием тази цена и можем да я покрием всички заедно. Ако останем сами, всяка страна, ще бъдем разтърсени от климатичните промени. Погледнете какво се случва навсякъде в Европа. Какво се случи във Валенсия преди няколко седмици. Какво ще се случи това лято, ако не успеем да организираме добре всички превантивни мерки? Така че - преходът е начинът да бъдем по-конкурентоспособни и да оцелеем при климатичните промени. Но преходът може да успее само, ако го финансираме. И никоя страна сама не е в състояние да го финансира. Трябва да го направим заедно. Това казвам в моя доклад. Затова трябва да развием единния пазар, затова имаме нужда от интеграцията на Европейския съюз.

Какво ви дава надежда за бъдещето на Европейския съюз?

Когато пътувах, за да събера идеи за доклада си, и когато го представих - навсякъде срещах хора, които смятаха, че Европа е единственото място, където наистина искаме да останем. Останалият свят е в пламъци, в нестабилност. Европа е земя на стабилност, мир, правова държава, ценности. Трябва да считаме, че това е голям късмет. Ние сме късметлии. Късметлии сме, че сме в Европа и че сме европейци. Но трябва да се движим, да се подобряваме, да променяме Европа. И това е голямата мисия, която имаме днес.

Благодаря ви за интервюто и за всичко, което казахте и мисля, че е много важно всички да го чуят.

Много Ви благодаря.

Последвайте ни