Мистерията „Петрохан“: Лагери с деца, НПО с оръжия, спогодба с МОСВ и заградени територии

Случаят с откритите тела на трима души край хижа в района на прохода „Петрохан“ повдигна сериозни въпроси за начина на извършване на престъплението, възможните версии за мотива и дейността на хората, обитавали обекта. Темата в студиото на „Здравей, България“ коментираха  бившият директор на отдел „Издирване“ в МВР и криминален психолог Красимир Занев и Димитър Куманов от сдружение „Балканка“.

По думите на Занев към момента е ясно, че трите жертви са с огнестрелни рани в областта на главата. Те не са били криминално проявени и не са попадали в полезрението на полицейските служби.

Продължава разследването по случая „Петрохан”: Очаква се аутопсията на телата на тримата мъже

„Предстои аутопсия, която по категоричен начин ще даде отговор дали са употребявали алкохол или наркотици, в какви количества, както и с какво оръжие са били убити“, посочи Занев. Според него съдебно-медицинската експертиза ще покаже дали намереното оръжие отговаря на раните или за убийствата е използвано друго. Това е ключово, за да се изясни дали става дума за външна намеса, или за по-специфичен сценарий, включително ритуално убийство – една от разглежданите версии.

Занев обясни, че още на ранен етап може да се направи анализ дали две от жертвите са били убити от третата, която след това се е самоубила, или се търси четвърто лице. „Значение има разположението на телата, разстоянието до оръжията и фактът, че те са законно притежавани“, уточни той.

Бившият полицейски ръководител обърна внимание и на факта, че собственикът на хижата Ивайло Калушев и още едно лице са в неизвестност и са обявени за издирване. Според него обектът е бил с ограничен достъп, ограден и оборудван с видеонаблюдение.

Според местни жители в хижата от години са се организирали лагери с деца, наподобяващи скаутски. Занев подчерта, че към този момент не могат да се правят прибързани изводи за наличие на секта или престъпления срещу непълнолетни.

НПО, секта, педофилия: Какво стои зад случая „Петрохан”

„При тежки престъпления винаги се работи по няколко версии. По всяка от тях се извършват конкретни действия, докато се сглоби цялата картина“, каза той.

Според Занев големият въпрос е защо подобни изоставени или полуизолирани обекти не попадат по-рано във фокуса на службите. „След всичко, което се чу, тази хижа изглежда оперативно интересна“, заяви той, като уточни, че полицията разполага с механизми да следи сигнали за места, потенциално свързани с престъпна дейност.

По повод пожара в хижата Занев изрази мнение, че най-вероятно става дума за опит за заличаване на следи, макар телата да са открити извън сградата. 

Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ разказа за сигнали още от 2022 г. от планинари, спирани от въоръжени мъже край хижата. „Хората са били връщани с обяснението, че територията е забранена“, посочи той.

По думите му около хижата е имало голяма заградена площ с електропастири, бариери, табели за забранен достъп и камери. Куманов твърди, че снимки на въоръжени „рейнджъри“, публикувани на сайта на организацията, са били заимствани от чуждестранни сайтове, което според него е създавало внушение за държавна или официална охрана.

Куманов обясни, че „Националната агенция за контрол на защитените територии“ е сключила споразумение с Министерството на околната среда и водите през февруари 2022 г., малко след регистрацията си. „В него се говори за регулаторни и контролни функции, което е абсурдно, защото такива може да изпълняват само държавни органи“, заяви той.

По случая е имало проверки от Изпълнителната агенция по горите, която е установила незаконно заграждане. Водено е и разследване от ДАНС, в рамките на което Куманов е давал сведения. По думите му, за кратко време, организацията е създала няколко структури с близки имена и цели, които са сключвали споразумения помежду си и с институции.

Случаят "Петрохан": Разследват организация с елементи на секта, има данни за замесени деца

Куманов беше категоричен, че опазването на природата не може да се извършва чрез сплашване и въоръжена охрана. „Не може да убедиш някого, че пазиш природата, ако го застреляш, защото бере гъби“, заяви той.

Разследването по случая продължава, като се очаква резултатите от експертизите да дадат по-ясна представа за случилото се и за ролята на всички замесени лица и организации.

Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“ уточни, че по време на сключването на т.нар. рамково споразумение между МОСВ и „Националната агенция за контрол на защитените територии“ той е бил съветник за връзка с природозащитните организации, което му е дало възможност да се запознае с казуса отвътре.

„Тези хора не ни бяха познати. След сигнала на Димитър Куманов започнах да се интересувам и тогава видях споразумението“, разказа Ковачев. По думите му документът няма реална правна стойност и не упълномощава организацията да извършва каквито и да било контролни или охранителни дейности.

Той беше категоричен, че държавни функции, включително въоръжен контрол, няма как да бъдат делегирани на неправителствена организация, тъй като това противоречи на закона.

Ковачев заяви, че няма информация организацията да е била полезна с реална природозащитна дейност, като сигнали за бракониерство, незаконна сеч или други нарушения. Вместо това, още при преглед на сайта ѝ, се набивали на очи сериозни проблеми.

„Самото име имитира държавна агенция, което създава илюзия у хората, че това е официален орган. По мое мнение това е противозаконно“, каза той. Ковачев потвърди и наличието на снимки с въоръжени мъже, маски, джипове и техника, които създават внушение за силова структура.

Според Ковачев, след като запознал ръководството на МОСВ със съдържанието на сайта, министерството е подало сигнал до прокуратурата, тъй като няма правомощия само да разследва подобни действия. Той не разполага с информация докъде е стигнала проверката, но отбеляза, че впоследствие въпросните снимки са били премахнати от сайта.

Убитите край "Петрохан" - част от паравоенна организация, забранила достъпа до планината на 20 км от София?

По думите му не е ясно дали проверката на ДАНС е последвала този сигнал, или е започнала по друга линия, но самият факт, че службата се е ангажирала, показва, че дейността е излизала извън обичайната за едно НПО.

В последвалия коментар Красимир Занев заяви, че по негово лично мнение тримата убити и двамата издирвани са превишавали правата си, позовавайки се на рамковото споразумение.

Той допълни, че е имало сериозни конфликти с местни ловни дружинки, дървосекачи с разрешителни, както и с жители на близките села, които не са били допускани да берат гъби и билки в района. Според него това напрежение трябва да бъде внимателно проверено като възможен мотив за престъплението.

В заключение Красимир Занев отправи апел за сдържаност и човечност. „Независимо от всички съмнения, това са жертви на тежко криминално престъпление. Истината ще излезе наяве, но не бива тя да бъде замествана със спекулации“, заяви той и изрази съболезнования към близките им.

Целия разговор гледайте във видеото.