Кой всъщност държеше Guns N’ Roses заедно

Нямаше човек на света, който да отиде на концерт на "Guns N’ Roses" и да не следи Слаш, щом излезе на сцената. Той беше мълчалив, рядко говореше на публиката изпод емблематичната си цилиндрична шапка и къдрава коса, но щом засвиреше рифове като "Welcome to the Jungle" и "Paradise City", целта му беше да разтърси всяка зала. Самото му присъствие можеше да „смаже“ цяла стая китаристи, но за създаването на великите песни в студио беше нужен екип.

Връзката между Слаш и фронтмена Аксел Роуз не е била толкова близка, колкото мнозина смятат. В началото дори били съперници, но в "Guns N’ Roses" се превръщат в перфектна комбинация - грубите китарни линии на Слаш и гласът на Роуз звучат като пънк версия на Джагър и Ричардс. Албумът "Appetite for Destruction" обаче е плод на общата работа на цялата група.

Guns N` Roses публикуваха забавен клип с всички падания от сцената на Аксел Роуз

Магията на песните им идва до голяма степен от това как бандата звучи на живо. Енергията в края на "Paradise City" - със солото на Слаш, ускоряването на Стивън Адлър и баса на Дъф Маккаган - показва колко заразителен е бил този заряд.

Ако е имало „тайно оръжие“ в групата, това е Изи Страдлин. За разлика от много ритъм китаристи, той е бил „лепилото“, което държи всичко заедно. Спокойният му характер контрастирал със Слаш, но след напускането му водещият китарист признава, че не е било лесно да работят заедно. „Трябваше да търпя Изи през цялото време. Никога не ми е харесвало да свиря с него. Беше чудесно да се отърва от него в този албум. Звучи по-стегнато и много по-яко от всичко, което сме правили. Винаги се дразнех на начина, по който свири. Не звучеше правилно", споделя Слаш.

Въпреки това именно този стил често е давал „чара“ на групата. Ритъм китарата на Страдлин е двигателят на дебюта им, а песни като "Patience" показват колко важен е бил за разнообразието им. Всъщност той е бил ключов за оцеляването на бандата. След напускането му групата почти спира да издава нов оригинален материал. Рифовете му са твърде съществени, за да бъдат заменени - дори добър китарист като Гилби Кларк не може напълно да компенсира приноса му в песни като "Dust N’ Bones" или "Think About You". Фокусът често е бил върху Слаш, но това е урок, че ритъм китариста никога не бива да се подценява. Той може да не е в светлината на прожекторите, но без него пулсът на бандата изчезва.