Силви Вартан - 60 години на сцена с 50-ти юбилеен албум (ВИДЕО)

През 60-те години на парижката сцена излиза едно 17-годишно момиче, дошло от България, за да сбъдне мечтите си. Дебютът си прави на 12 декември 1961 година в зала "Олимпия". Години по-късно тя се превръща в световна звезда с милиони почитатели и стотици хиляди продадени албуми.

- Здравейте, г-жо Вартан, за мен е истинско удоволствие да се срещнем тук в посолството на България в Париж. Празнувате 60 години на сцена и представяте вашия 50-ти юбилеен албум – „Благодаря за вниманието”. Този проект е много личен, тъй като в него разказвате живота си. Затова бих искала това интервю да бъде базирано на песните в албума и така стъпка по стъпка ще се опитаме да разкажем историята на Силви Вартан.

- Разбира се! Готова съм!

- Най-напред на кого казвате „Благодаря за вниманието”? Към вашата публика ли е адресирана тази фраза?

- Преди всичко това е една песен, представяща част от живота ми. Подготвяйки този албум, избирах текстове, които разказват истории! Истории, които съм преживяла. В „Благодаря за вниманието” пея за самотата на една жена, която се скита по улиците, ситуация, в която всеки може да попадне. Това, което разказвам в песните, е вдъхновено от личния ми живот, преживяла съм всичко, за което пея. Така че това наистина е много личен албум. Та в този ред на мисли, „Благодаря за вниманието” е песен, която би могла да бъде адресирана към всеки, който има нужда от близост, от приятелски жест, от надежда. Може да бъде разчетено по много начини! Това е една фраза, с която можеш да изразиш благодарност във всеки момент!

- Следва песента „Моето сладко детство” – Разкажете ни за детството си в България, какво дете беше Силви Вартан? В нея пеете и за вашата майка – каква беше ролята й във вашия живот?

- Ролята й беше огромна! Тя беше моя пример, моята любов, тя беше всичко в моя живот! Каквато би трябвало да бъде всяка майка! Ние имахме много специални отношения, много естествени, бяхме изключително близки. Никога не се разделяхме, докато тя беше сред нас, докато не си отиде от този свят. Имахме необикновена връзка, тя ми даде всичко, научи ме на всичко. Затова за мен България е страната на любовта, на спокойствието, на безгрижието.

Аз бях едно доста самотно дете, брат ми беше много по-голям от мен, израснах под закрилата на моя дядо, който се грижеше за мен в една къща на улица "Тотлебен", мисля, че беше номер 51. Спомням си всичко, градината му, всичките ми мили спомени са свързани с България и с дома. Изпитвам голям носталгия към детството, въпреки че това беше и един период изпълнен с много контрасти. От една страна всичко беше спокойно, но в съзнанието ми изникват и много тревожни картини, тъй като животът се променяше, аз пораствах и разбирах всичко, усещах страха!

Но за да бъда честна, България за мен е страната, която ме научи на всичко. Мога да кажа,че когато заминахме, вече бях пораснала! Там оставих детството си, а това всъщност беше най-силният момент в моя живот!

- „Последен танц“ е песен, която отново ни отвежда в детството, във вашето юношество. В нея пеете – „отминалото време, не ще се върне отново“. Ако имахте възможност да се пренесете в миналото кои са моментите, които бихте искали да изживеете  пак? Кой е танцът, който искате да изтанцувате още веднъж?

- Винаги много съм обичала да танцувам. Обичам движенията, ритъма. Когато бях по-млада, винаги избирах ритмични песни, започнах да пея рок, обожавах този стил и правех огромни спектакли с много танцьори - това продължи30 години. В САЩ се запознах със страхотни хореографи, които имаха различен стил, имах желание да пресъздам всичко това в моите спектакли.

- В песента „Момичето чака” пеете за една девойка, седнала на каменна пейка, в очакване на любовта? Вие ли сте това момиче и какво се случи когато срещнахте любовта?

- О да, аз винаги съм в очакване на любовта! Но истината е,че аз я открих много рано! Не се наложи да чакам много! Бях влюбчива, още когато бях много млада. Имаше момчета, за които мечтаех , разбира се съвсем невинно, любовта преобладава в целия ми живот!

- Но какво се случи когато се влюбихте за първи път? Какво беше усещането?

- При мен винаги е много силно! (смях) Бурно и страстно! Първият път продължи 20 години, а сега  с настоящия ми съпруг e вече почти 40. Той е моята любов! Това е наистина невероятно! Пожелавам на всички да срещнат любовта по начина, по който се случи на мен, толкова силна, толкова всепоглъщаща! Днес като че ли това не се случва толкова лесно!

- А каква беше любовта ви с Джони Холидей? Какви спомени пазите от брака си с него?

- Беше страстнa, изпепеляваща, невероятна любов, като ураган! Бяхме млади, искахме да научим всичко за живота, имахме много общо, и двамата се занимавахме с музика, пеехме песните, които обичахме, пътувахме заедно по турнета, споделяхме толкова много неща. Изглеждаше така, сякаш ще е завинаги! И наистина в онзи момент вярвахме, че ще продължи цял живот! Имахме изключително силна връзка! Но точно в този момент кариерите ни също се развиваха стремглаво и това съсипа всичко, любовта ни просто не издържа, въпреки че беше изключително силна!

- В албума имате и песен посветена на болката, на тъгата в живота ви, кои са раните, които са белязали сърцето ви?

- Раните в сърцето ми са от предателства, от големи разочарования, след като дълго време си идеализирал нещо или някого. Но с възрастта всичко се променя, човек става все по-взискателен, след като вече имаш опит зад гърба си, можеш да прецени кой би те предал,  останалите просто се опитваш да забравиш, разбира се, винаги зависи какво точно си преживял, но правиш необходимото, за да го изтриеш от съзнанието си.

Що се отнася до физическите рани, има и такива, преживяла съм две страшни автомобилни катастрофи, но най- тежко е когато загубиш хора, близки до сърцето ти, хора, който си обичал! Това отваря най-големите рани!

Вижте цялото интервю във видеото.