Разказва „Дойче Веле”

Кои са били нашите предци? Как са изглеждали? Как са живеели? Какво са яли? Изследователите вече могат да събират информация дори от малки фрагменти от кост. ДНК секвенирането и изкуственият интелект станаха толкова важни, колкото лопатите и четките за археолозите.

Южна Франция е особено богата на праисторически обекти. Изабел Кревкиор оглавява археологически разкопки за университета в Бордо. Екипът ѝ търси следи, оставени от неандерталците и анатомично съвременните хора, като фрагменти от каменни инструменти, зъби и кости, които са били погребани преди повече от 40 000 години. За да запишат позицията на находките, изследователите използват изпитани методи за измерване на земята. Използват и фотограметрията.

Учени реконструираха лицето на неандерталска жена, живяла преди 75 000 години (СНИМКА)

„Установяваме топографския контекст за всяка находка. Картографираме точното ѝ местоположение и създаваме 3D модел на всеки разкопан слой. За целта снимам разкопките от различни ъгли. Компютърът разпознава маркерите, така че можем да свържем правилно отделните изображения, за да създадем детайлно пространствено изображение”, обяснява Седрик Бовал. „Високата разделителна способност ни позволява да проверим дали две находки са били в един и същи слой и от един и същи период. Благодарение на фотограметрията, археолозите могат точно да определят пространствената връзка между отделните обекти, открити при разкопки”, обяснява Бовал.

Учени: Праисторическите хора са били почитатели на морската храна

Това е полезен инструмент, който позволява разкопките да бъдат документирани слой по слой и споделени с изследователи от цял свят.

За да се извърши подробен анализ, находките трябва да бъдат извадени от земята. Всеки артефакт се извлича внимателно, идентифицира, измерва, вписва с индивидуален код и съхранява за по-късно изследване.

„Записваме всичко, което е повече от 2 см, дори и да не знаем все още какво е то”, обяснява Изабел Кревкиор.

Разграничаването на специалните находки от камъните изисква търпение и зорко око. Ако се окаже, че даден фрагмент е кост, следващият въпрос е: от човек ли е, от коя част на скелета? За учените усилията си заслужават.

Изисква се много търпение и опит, за да се сглоби отново например череп на неандерталска жена и дори да се реконструира лицето ѝ. Но това ни помага да надникнем в миналото. 

Видеото е част от предаването „Проект Бъдеще“ на „Дойче веле“, което се излъчва всяка събота от 21.30 ч. по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле“ и в ефира на „Събуди се“ по NOVA всеки уикенд.

Редактор: Ина Григорова