Кърт Волкър: По-реалистичният сценарий в Украйна е прекратяване на огъня, не мирно споразумение

Кърт Волкър е американски дипломат и бивш специален пратеник на САЩ за Украйна (2017–2019 г.) по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Той познава както руския президент Владимир Путин, така и част от неговото обкръжение, което му дава специфична перспектива върху динамиката между Вашингтон, Москва и Киев. В интервюто си с Натали Пашева той коментира перспективите за мир в Украйна, политиката към Иран и ролята на администрацията на Тръмп във външните отношения.

Има ли реален шанс за пробив в мирните преговори за Украйна? Според Волкър към момента няма индикации, че Кремъл е готов за компромис.

„Президентът на Русия Путин ясно даде да се разбере, че възнамерява да продължи войната. Той изисква все повече украинска територия“, смята той.

Защо зетят на Доналд Тръмп се превърна в ключова фигура за мира в Газа

Той посочва, че руските искания включват дори отказ на Украйна от цели региони като Донбас. По негово мнение реалистичен мир няма да има, докато Русия не бъде изправена пред достатъчно силен натиск, който да я убеди, че прекратяването на огъня е по-изгодно от продължаването на военните действия.

Волкър отбелязва, че съвместният 20-точков план на САЩ, Украйна и европейските партньори е стъпка в правилната посока, тъй като стеснява различията между страните. Но според него ключовият въпрос остава политическата воля на Москва.

На въпроса дали мирът може да дойде с териториални отстъпки, Волкър заема ясна позиция:„Първо — не трябва да признаваме като руска територия никакви части от Украйна, които са завзети със сила“.

Той допуска сценарий на дългосрочна дефакто окупация, подобна на исторически примери като разделена Германия, но подчертава, че международната общност не трябва да легитимира подобно положение като окончателно.

Волкър отбелязва, че територията означава хора — и че не бива да се пренебрегва съдбата на украинците, които живеят в окупираните райони.

Освен териториалния въпрос Русия поставя и други условия — неутралитет на Украйна, ограничаване на армията ѝ и отказ от чужди военни гаранции: „Това са изисквания, които реално ограничават суверенитета на Украйна — и Киев никога няма да се съгласи напълно с тях“.

Украйна настоява за дългосрочни гаранции за сигурност — поне 20 години — преди подписването на евентуално мирно споразумение.

Светът преди и след Доналд Тръмп: Какво се промени в световната геополитика

Според Волкър позицията на американската администрация е, че: „Сега се работи към мирна сделка, и в рамките на такова споразумение могат да бъдат предложени гаранции за сигурност заедно с европейските партньори“.

Той уточнява, че подобни гаранции биха означавали военен отговор при нова руска агресия. Но същевременно признава, че по-реалистичният сценарий не е незабавен мир, а прекратяване на огъня, което да спре активните бойни действия.

Това би изисквало:

• военно обучение и оборудване за Украйна

• стабилни доставки на муниции и техника

• европейски гаранции за сигурност

• разполагане на коалиционни сили от доброволни държави

• подкрепа и американско политическо покритие за такава структура

„Всичко това ми звучи като дълга война“, каза той.

В същото време той подчертава, че времевата рамка може да бъде съкратена чрез по-силен натиск върху Русия — включително вторични санкции и ограничаване на приходите от петрол и газ.

В разговора си Волкър обръща внимание и на напрежението между САЩ и Иран.

Той определя основния проблем като бруталността на режима и репресиите срещу собственото население. Но според него администрацията на Тръмп не формулира пряка цел за смяна на режима: „Оказва се натиск върху Иран и се предупреждава, че ядрената програма е червена линия“.

Възможният инструментариум включва икономически санкции и дори заплахи за военна сила — основно с цел спиране на ядреното обогатяване.

Волкър допуска, че това може да доведе не до незабавна смяна на режима, а до нови преговори и евентуално ядрено споразумение: „Всичко ще зависи от иранския народ и от вътрешната динамика в страната“.

По повод изказванията на американски представители на Мюнхенската конференция по сигурността Волкър коментира, че посланията към Европа изглеждат успокояващи, но реалната политика се определя директно от президента: „В крайна сметка всичко зависи от това какво иска да направи президентът Тръмп — ден след ден“.

Той отбелязва, че макар тонът да се различава между отделни представители на администрацията, стратегическите решения остават централизирани.

Европа, според него, ще остане предпазлива, тъй като вече е преживяла периоди на непредсказуемост в трансатлантическите отношения.

Специалният руски пратеник е в Маями за среща с представители на САЩ

Каква е ролята на „Съвета за мир“?

В разговора бе засегната и идеята за разширяване на мандата на съвета, който да координира мирните инициативи. Някои предложения го представят като потенциален глобален форум или дори алтернатива на Съвета за сигурност на ООН. Волкър обаче е скептичен: „Не виждам легитимност в това. Организация, която включва диктатури като част от водещия орган, не може да бъде глобален съвет на мира“.

Според него подобна структура би имала ограничена ефективност без ясно дефиниран мандат и без споделени демократични принципи между участниците.

Целия разговор гледайте във видеото.