„Файненшъл Таймс”: Иран обмисля атаки срещу американски военни обекти в Европа, включително в България

Иран е проучвал възможността да атакува американски военни обекти в Европа, ако Доналд Тръмп ескалира войната, съобщава „Файненшъл Таймс”, като се позовава на двама анонимни източници, близки до режима в Техеран. 

Пред изданието те казват, че става въпрос за страни от Югоизточна Европа, сред тях - и България, която миналия месец одобри използването на авиобазата „Безмер” от американски самолети за презареждане с гориво.

„По отношение на база „Безмер”, координирано с МО и под ръководството на министър-председателя, сме предприели всички възможни мерки. Подсигурили сме се! Мерките са за много по-високо ниво на заплаха от тази, която реално се докладва по линия на службите. Следим постоянно ситуацията и процесите. Ще продължаваме да прилагаме изпреварващи и по-интензивни мерки спрямо  информацията за нивото на заплаха към момента”, каза пред журналисти вътрешният министър Иван Демерджиев.

Сред потенциалните цели за ответен удар е и Кипър, пише още „Файненшъл Таймс”. През март британска военновъздушна база там беше атакувана с дрон.

Същите източници твърдят, че иранските сили са проучвали и възможността за атаки срещу подводни оптични кабели в Ормузкия проток в случай на ескалация на войната.

Тези потенциални заплахи отразяват настроенията в Техеран, където все повече хора от режима смятат, че възобновяването на войната е въпрос не на „дали”, а на „кога”, пише още британското издание.

Иран преминава към изцяло настъпателна военна позиция след края на примирието със САЩ

Преговорите за възобновяване на нормалното корабоплаване през протока са в застой, а миналата седмица върховният лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей назначи представители на твърдолинейното крило на ключови позиции в сферата на сигурността и армията, пише „Файненшъл таймс”. Във вторник Тръмп заяви, че „не се водят и не са насрочени никакви преговори или разговори” с Техеран.

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция и други военни командири предупредиха, че при нов мащабен конфликт Иран ще разшири досегашната си стратегия, насочена срещу американски военни обекти, енергийни съоръжения и друга инфраструктура в Близкия изток, към цели, разположени по-далеч.

Миналия месец Корпусът на гвардейците заплаши Лондон заради използването на британски военни бази от САЩ, като заяви, че „всяка база, използвана за нанасяне на удар по иранска територия, ще бъде считана за легитимна цел”.

Според експерти от лондонския мозъчен тръст Royal United Services Institute заплахата, която иранските ракети представляват за цели в Европа, е „реална, но ограничена”, пише изданието. Иран би могъл да използва балистични ракети със среден обсег срещу американски обекти в Южна и Югоизточна Европа, като например ракетите от серията „Шахаб“, но те биха имали затруднения да нанесат сериозни щети на по-големи разстояния.

Тръмп обяви Ормузкия проток за нова територия на САЩ

Според единия източник на „Файненшъл Таймс” режимът в Техеран подготвя план за разширяване на конфликта, ако Тръмп изпълни предишните си заплахи да атакува иранска инфраструктура. Миналия месец американският президент заяви, че Вашингтон ще унищожава по един ирански мост или електроцентрала всеки път, когато Ислямската република атакува кораб в протока.

Вторият източник заяви, че Иран няма да поставя „никакви ограничения“ пред отговора си в случай на американска агресия. „Ако САЩ прекалят, Иран ще се защитава на всяка цена, ще излезе извън региона и ще нанесе удари и в Европа“, заяви източникът.

Иран е демонстрирал готовността си да атакува отдалечени цели. Още в началото на войната през февруари, Вашингтон обвини Техеран, че е изстрелял няколко ракети по Диего Гарсия - съвместна американско-британска военна база в Индийския океан, намираща се на около 4000 км разстояние. Нито една не е достигнала целта.

През март Турция заяви, че противовъздушната отбрана на НАТО е прехванала няколко балистични ракети, изстреляни от Иран, а британската военновъздушна база „Акротири“ в Кипър беше атакувана с дрон през същия месец. Тогава западни представители казаха, че подозират, че това е бил ирански дрон, изстрелян от регионални прокси сили, а не от самия Техеран.

Ескалация на бойните действия между САЩ и Иран

Източниците заявиха, че иранската атака миналия месец срещу американската база в Йордания, при която загинаха трима американски военнослужещи, е била най-прецизната далекобойна атака, извършвана от Ислямската република, и е демонстрирала способността ѝ да поразява цели на по-големи разстояния.

Експертът от лондоския мозъчен тръст Ситхарт Каушал посочва, че Иран би могъл да използва и по-мощни ракети, но за да достигнат достатъчно далеч, те ще трябва да носят по-лек боен заряд, което означава, че щетите биха били минимални.

Каушал предположи, че „за тях би било по-резултатно да действат чрез прокси сили“, сред които са въоръжени групировки като шиитските милиции в Ирак, „Хизбула“ в Ливан и хусите в Йемен.

Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания заяви: „Тези удари, които те се опитаха да извършат срещу Диего Гарсия тази година, показват, че разполагат с оръжия с обсег над 2000 км. Колко от тези оръжия действително притежават, е друг въпрос, както и дали биха били готови да използват дори няколко от тях, за да направят демонстрация. Рискът е ракетите да не достигнат целта или да бъдат свалени, така че каква би била ползата за тях? Колкото по-голям е обсегът, толкова по-трудно е да се постигне висока точност”.

Някои представители на иранския режим се опасяват, че Техеран прекалява с действията си. Други по-твърдолинейните смятат, че на САЩ не може да се има доверие да изпълни каквото и да било споразумение и Иран трябва да накара Вашингтон да плати по-висока цена, за да гарантира, че ще изпълни задълженията си по всяко окончателно споразумение.

Сред тях е бившият командир на Революционната гвардия Мохсен Резаи, който беше назначен за секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран.

Ирански анализатори тълкуват този ход като знак, че фигури като Мохамад Багер Галибаф - главният преговарящ на страната, засега са оставени на заден план, тъй като перспективите за трайно споразумение изглеждат все по-мрачни.

„Иран изпраща ясен сигнал: ако не постигнете споразумение с Галибаф, ще трябва да преговаряте с Резаи”, заяви вторият източник.