"Непознатите земи": Полша отвъд познатото

Поредното приключение на „Непознатите земи“ и Explorers Club Bulgaria – този път от югоизточна Полша. Земя на готически катедрали, органова музика, комунистически тайни, стотици скрити гноми и подземен свят, изваян в сол.

Среща ме ви със странни птици, изкачваме се на стотици стъпала над един от най-красивите полски градове и слизаме на повече от 100 метра под земята. Търсим гноми по улиците на Вроцлав и надникваме в историята на Полша – от религиозните традиции до съпротивата срещу комунистическия режим.

Първата ни спирка е Краков – град, в който католицизмът е не само религия, но и част от националната идентичност. Образът на папа Йоан Павел II присъства на много места в града, включително на главния площад – най-големия средновековен площад в Европа.

Там се намира и базиликата „Света Мария“. На всеки кръгъл час от по-високата ѝ кула звучи кратка мелодия, изпълнена от тромпетист. Тя внезапно прекъсва – в памет на вестоносец, който през XIII век се опитал да предупреди жителите на Краков за нападението на татарите, но бил убит със стрела, преди да завърши сигнала.

Непознатите земи: Сахара, камилски керван и дом върху скали

Но Краков предлага и далеч по-необичайни срещи. На площада се запознаваме с Каша – млада жена, която редовно идва да храни гълъбите. Тя признава, че птиците са нейната страст и че идва при тях, когато е в лошо настроение.

Каша твърди, че гълъбите имат много добра памет и разпознават хората, които ги хранят. Според нея те не трябва да получават хляб, а слънчогледови семки, които им осигуряват необходимата енергия.

След тази необичайна среща се отправяме към друга страна на Краков – квартал „Нова Хута“. Построен след Втората световна война като образцов социалистически град, кварталът първоначално е замислен без църква. Идеята на властта е мястото да бъде изградено като град „без Бог“.

Местните жители обаче поставят дървен кръст. Следват години на протести и сблъсъци с милицията, докато властите в крайна сметка отстъпват. Така се появява църквата „Арка Пана“ – Господният ковчег. Храмът е построен с активното участие на местните жители, а архитектурата му наподобява обърнат кораб.

Преди изграждането му литургиите се провеждат на открито пред дървения кръст. Сред духовниците, които служат там, е младият кардинал Карол Войтила – човекът, който години по-късно светът ще познава като папа Йоан Павел II.

През 80-те години повече от 90% от поляците посещават църква. За мнозина това е не само въпрос на вяра, но и начин да покажат несъгласието си с комунистическия режим.

От историята на Краков се отправяме към едно от най-впечатляващите места в Полша – солните мини „Величка“. Спасението от летните жеги ни очаква на повече от 100 метра под земята. Температурата в мината е между 14 и 18 градуса през цялата година, а спускането започва със стотици стъпала.

Под земята има строги правила. Вратите трябва да се затварят заради силните въздушни течения в тунелите. По тези коридори през XV век е минавал и Николай Коперник. Днес в мината има и негова статуя, изваяна от сол. Едно от най-необичайните правила е посетителите да не ближат солените статуи. За сметка на това стените могат да бъдат опитани.

Колкото по-надълбоко слизаме, толкова повече се разкрива подземният свят на „Величка“ – тунели, камери и скулптури. А в края ни очаква нещо, което трудно бихме свързали с мина – църква, изцяло изваяна в сол, с библейски сцени и впечатляващи детайли, създавани от поколения миньори.

Време е да се върнем на повърхността. Този път с асансьор, който се оказва доста тесен и никак не е подходящ за хора с клаустрофобия.

След подземното приключение продължаваме към Вроцлав. Ако във „Величка“ сме слизали надолу, тук ни предстои сериозно изкачване. Около 400 стъпала водят към върха, а стълбите са тесни и стръмни.

Усилието обаче си заслужава. От високо Вроцлав се разкрива като град на кули, острови и мостове. Истинският му чар обаче е долу – на улицата. Там са скрити стотици малки бронзови гноми. Днес във Вроцлав има около 600 от тях. Те са разположени на най-неочаквани места – пред магазини, ресторанти и банки, край прозорци и дори по уличните лампи.

Но гномите не са просто туристическа атракция. Историята им започва през 80-те години като част от съпротивата срещу комунистическия режим. Тогава активисти рисуват малки гноми върху местата, където властта заличава антикомунистически лозунги.

Днес малките бронзови фигури са един от символите на Вроцлав. Някои от тях са със специални истории – има гноми с увреждания, слепи или глухи.

Тайван: Островът на традициите, вкусовете, ароматите, храмовете и кулинарните изкушения

В търсене на гномите стигаме до още един символ на паметта – „Паметникът на изчезващите“. Скулптурите изобразяват хора, които сякаш потъват под земята. Те символизират хората, изчезнали или преминали в нелегалност по време на съпротивата срещу комунистическия режим през 80-те години.

Вроцлав пази историята си и на друго място – в Централните хали. Там предмети от бита разказват как са живели хората през миналия век. Сред тях има стар телевизор, прибори, прикрепени към масите, и различни предмети, които показват ежедневието от друго време.

Но Вроцлав е не само история. Градът е и вода. Разположен е на острови по река Одер и често е наричан „полската Венеция“. На Тумския мост пък няма катинари на влюбени двойки. Според местното вярване дъждът и слънцето разяждат металните катинари, а заедно с тях изчезва и любовта.

За сметка на това във Вроцлав има стотици гноми, които са готови да пазят любовта – поне според градските легенди.

И както всяко приключение на „Непознатите земи“, и това има своя специален финал. Когато Вроцлав започва да притихва, по улиците тръгва човек, който продължава вековен ритуал – обикаля стария град и запалва уличните фенери един по един. Докато светлините постепенно оживяват, нашето пътуване с Explorers Club Bulgaria в Полша също стига до своя край.

Повече гледайте във видеото.