Преди много години, освен за музика, тъпанът в Дъбница е играл и ролята на вестоносец...
Екип на \"Здравей, България\" разказа за един от традиционните български инструменти – тъпанът. В 21 век все още има хора, които подържат старите български занаяти. Едни от тях са в гоцеделчевското село Дъбница.
Преди много години, освен за музика, тъпанът в Дъбница е играл и ролята на вестоносец. Щом чукне тъпанът, значи ще има важна новина. Днес тази традиция е минало, но изработката на тъпани все още кипи с пълна сила.
Старият занаят се възражда в тази скромна работилница, а всичко минава през ръцете на Ангел. Учи се на занаята сам и споделя, че началото на един тъпан започва от една дъска. Тя трябва да придобие кръгла форма, а това става на вал и задължително са нужни двама души.
Пълното огъване на дъската може да отнеме и година, затова всеки път Ангел се въоръжава с доста търпение. Втората стъпка при изработването на тъпана е кожата, която задължително трябва да е овча и да не се обработва с химикали.
Връзването на въжетата е последната стъпка. Тук отново са нужни двама души. Единият да нанизва въжетата, а другият ги опъва, за да е здрав тъпана. С течение на времето Ангел решава да възроди и друг занаят – изработката на цървули.
Изработката на един чифт цървули отнема на Ангел около седмица, а най-трудната част е придобиването на формата. Ангел приема занаятите като хоби и въпреки, че не получава големи доходи от всичко това той е категоричен че ще продължава да възражда занаятите, защото според него това е единственият начин да се съхранят традициите.