Спомените на 91-годишен мъж, свидетел на земетресението в Чирпан от 1928-ма

84 години след едно от най- разрушителните земетресения у нас - това в Чирпан, хората си спомнят с ужас природната стихия. Репортерът Живко Константинов се срещна с един от свидетелите на чирпанското земетресение.

Връщаме времето назад. Годината е 1928. Денят - 14 април - Велика събота. Малко преди обяд. Земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер удря Чирпан.

91-годишният бай Петър, чиито баща открива първата сладкарница в Южна България, и до днес помни силния трус, въпреки че тогава е бил само на 7.

"Земята се разтърси, страшно се разтърси! Но преди това почнаха кучета да лаят, котките настръхнаха. Все едно, че не си на Земята! Това е страшно отмъщение, като че ли на Земята. Тя си отмъщава на мен нещо! Казаха, че на едно место в една къща паднал таванът и убил две пеленачета", спомни си Петър Петров. 

На 18 април следва нов силен трус, близо до Поповица, пловдивско. При двата труса жертвите са над 100. Ранените са 500. 26 хиляди сгради са напълно разрушени, а 21 хиляди полуразрушени.

"Не можеш да си намериш място, бе! Аз без да искам отстъпвам. Доварът бум - падна. Не можеш да мислиш. Загубваш какви мерки да вземеш, да бягаш ли, да не бягаш ли", разказа Петров.

Градът на Яворов е сринат. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Врана, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив, където лично ръководи акцията по спасяването на населението.

„И се чу, че царят ще дойде. Веднага около него той говореше с тях си, със сестра си Евдокия и даваше пари, успокояваше хората", допълни Петър Петров. 

Земетресението поразява и Районната кооперативна банка, строена две години по-рано: "Те имаха едно здание, което е високо 6-7 етажа - най-високото здание в Южна България! И поради една грешка на строежа, се залюляла и бум! И когато отиваме, един голям прах и като се махна праха - банката на куп".

От Стара Загора пристига войската, за да опази сградата от грабежи. Вечерният караул чува странен звук: „Той чука вътре някой. Почват да ровят. Извадиха ги и ги закараха в болницата в Пловдив. Понеже са дишали много мръсен въздух. Двама от тях умряха!".

В продължение на 11 дни след първия трус земята се люлее през час.

"Какво страшно нещо е това - земетресението. Същото като на фронта, когато хвърлят бомби падат и викат "Иууууу". Най-страшното нещо е да не те завари, като спиш - да се срути къщата върху теб! На другия ден агнета, печени, готови - ще празнуваме! Как си обяснявате, точно на Велик ден? Божа работа! В Перник как стана? Кой може да каже някой?", завърши разказа си Петър Петров.

Репортер: Живко Константинов