Ключът е в хрилете

Ако ви кажат, че рибите могат да се удавят, сигурно няма да повярвате. Как биха могли да се удавят в средата, в която живеят? Това е все едно ние, хората, да се задушим с кислород. И все пак, това е реалност... с някои нюанси.

За да разберете ситуацията, първо трябва да си припомните как дишат рибите. Не, рибите не дишат вода, а въздух, точно като нас. В крайна сметка не сме толкова различни от тях! Но когато сме на дъното на океана, най-малкото, което може да се каже, е, че не е лесно да намерим малко кислород. За щастие, тези организми имат орган, който им позволява да извличат кислорода, разтворен във водата: хрилете.

Възможно ли е да се спасим от ухапване на акула?

Тяхното функциониране е толкова просто, колкото и изключително ефективно: водата влиза през устата, циркулира по хрилните нишки, където кислородът се абсорбира, а въглеродният диоксид се изхвърля. А водата? Тя излиза, сякаш нищо не се е случило, през хрилните отвори. Удивителен механизъм, адаптиран в зависимост от морските видове... и който понякога се разваля до степен на удавяне.

Технически погледнато, има един проблем. Ако отворим речника, определението на думата „удавяне“ е „задушаване от постъпване на течност в дихателните пътища, особено вследствие на потапяне във вода“. Теоретично, рибата вече е потопена и потапянето ѝ във вода по никакъв начин няма да доведе до удавяне. От друга страна, има няколко случая, в които рибите могат да останат без кислород под вода. Тогава става въпрос по-скоро за задушаване или удавяне в нетрадиционния смисъл на думата.

Като цяло, ако хрилете на рибите са повредени, запушени или лишени от вода, съдържаща кислород, това води до задушаване. Удавянето е гарантирано. И както ще видите, това далеч не е изолиран феномен.

Ако се върнем към прочутите хриле, колкото и впечатляващи да са те, при някои видове те имат един недостатък: за да поддържат водния поток върху хрилете си, тези видове трябва да плуват непрекъснато. Такъв е случаят, например, с повечето акули. Ако те се окажат блокирани, заплетени в рибарска мрежа, обездвижването ги лишава от кислород и те се давят. А ако пластмасова торбичка блокира устата на риба тон? И в този случай тя се удавя.

Някои видове, като сиамската бойка, са развили и специален орган, наречен „лабиринт“, който им позволява да дишат атмосферен въздух. Това е начин да оцелеят в среда с ниско съдържание на кислород: блата, локви или застояли води, наричани още зони на хипоксия. Много практичен трик... който обаче може да доведе и до удавяне! Колкото и странно да изглежда, ако те нямат достъп до повърхността, за да дишат, умират.

Има едно явление, което води до унищожаване на целия воден живот чрез „удавяне“: това е еутрофикацията.

Рибари хванаха ярко оранжева акула (СНИМКИ)

Еутрофикацията е, когато концентрацията на фосфор или азот във водата се увеличи, което води до натрупване на прекалено много хранителни вещества. Това предизвиква прекомерно и масово разпространение на водорасли. При разлагането си водораслите консумират огромно количество кислород, по-точно целия наличен кислород. В резултат на това всички риби, които нямат кислород за дишане, умират от задушаване.

Каква е връзката с хората? Често индустриалните и селскостопанските дейности, както и битовото потребление, са причината за натрупването на хранителни вещества във водите и последващата верижна реакция. А когато вината не е на хората, тя е на... хипопотамите.

Неволно тези големи бозайници убиват хиляди риби всяка година. Техните екскременти, безсрамно изхвърляни в реките, се разлагат от бактерии, които отново консумират огромно количество кислород. В крайна сметка, рибите са тези, които страдат, лишени за пореден път от този жизненоважен газ. 

Редактор: Дарина Методиева
Източник: БГНЕС