Килии под наем за милиони: Швеция плаща на Естония да приюти затворници

Затворите в Швеция са силно пренаселени, докато Естония от години отчита едни от най-ниските нива на заетост на затворническите си съоръжения в Европейския съюз. Това доведе до необичаен, но прагматичен план – естонски затвори да бъдат отдавани „под наем“ на Швеция срещу заплащане.

След постигнато двустранно споразумение, през втората половина на годината Швеция ще започне да премества свои осъдени в естонски затвори, сред които и този в Тарту. Очаква се милиони евро да постъпят в естонския бюджет. Планът обаче предизвика критики и в двете страни, като противниците му предупреждават за рисковете от „износ на затворници“.

Вестервик Нора е типичен затвор в южната част на Швеция. В него се намират над 250 лишени от свобода, осъдени за престъпления като измами, кражби и убийства. Проблемът е, че капацитетът е изчерпан.

„Няма достатъчно пространство за затворниците. Броят на лишените от свобода нараства драстично“, заяви Никлас Белстрьом от Шведската служба за затвори и пробация.

Легендарният „Алкатрас”: Истории зад решетките (СНИМКИ)

В опит да ограничи престъпността, Швеция въведе по-строги наказателни закони. В резултат на това затворите в страната вече работят на 141% от капацитета си, а натискът върху системата продължава да расте. Властите търсят спешни решения, включително извън пределите на страната.

Само на около 600 километра по въздух, в Естония картината е различна. Затворът в Тарту, както и други подобни съоръжения в страната, разполага със значителен свободен капацитет.

Министърът на правосъдието и дигиталните въпроси на Естония Лииса-Ли Пакоста обяснява, че причините са исторически: „През 90-те години имахме много висока престъпност и затова построихме много затвори. Разбихме престъпните групировки, вкарахме лидерите им в затвора и сложихме край на затворническите субкултури. Днес нашите затвори са съоръжения на световно ниво“.

Швеция е готова да плаща по около 8500 евро на месец за всеки затворник. При 600 преместени осъдени това би донесло на Естония над 60 милиона евро годишно. Именно финансовият аспект прави сделката особено привлекателна за Талин.

Спорен момент в договорката са различията в условията за изтърпяване на наказанията.

„В Швеция затворниците трябва да запълват деня си с работа, обучение или рехабилитационни програми в много по-голяма степен, отколкото в Естония“, посочи Никлас Белстрьом.
Вестервик Нора, например, предлага разнообразни трудови и образователни дейности, насочени към ресоциализацията.

Критици в Швеция се противопоставят на идеята затворници да бъдат изпращани в чужбина единствено, за да излежават присъдите си. В Естония пък има страхове, че настаняването на агресивни и добре организирани престъпници може да доведе до връщане към по-строги и репресивни правила.

В момента естонският модел на лишаване от свобода е по-фокусиран върху емпатията и разбирането. „Идваме от съветската епоха, когато наблюдението беше на първо място. Сега подходът е различен – трябва да говорим със затворниците, да ги разбираме и да виждаме проблемите им“, обясни Константин Никифоров, заместник-директор на затвора в Тарту.

Естонските власти вече се подготвят да съчетават по-хуманния подход с прилагане на сила при необходимост. Ако правителствата и парламентите на двете държави одобрят окончателно инициативата, първите шведски затворници – пълнолетни мъже, осъдени за убийства, сексуални престъпления или икономически нарушения – могат да бъдат преместени още през юли. Членове на терористични мрежи и организирани престъпни групи обаче ще останат зад решетките в Швеция, където вече се изграждат нови места за задържане.