Отпада електронната рецептурна книжка

Отпада електронната рецептурна книжка. Това е една от ключовите промени на Националния рамков договор за медицинските дейности за периода 2026–2028 г., който беше подписан днес от Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Документът определя условията, цените и обемите на медицинските дейности, които ще бъдат заплащани от НЗОК.

Новият договор е над 200 страници. Част от промените влизат в сила от този месец, а други се прилагат със задна дата от 1 януари. Това означава, че са възможни компенсаторни плащания за дейности, които през този период са били извършени и заплатени по старите правила.

Предвижда се въвеждането на нови клинични пътеки, както и осигуряването на ваксини срещу варицела и грип за децата.

„През последните два месеца се водеха интензивни преговори с Българския лекарски съюз“, посочи управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов. По думите му до края на септември ще бъдат подготвени необходимите документи и промените в информационната система на НЗОК, свързани с прилагането на новия договор. Даскалов определи постигнатото като „оптимален баланс“ и подчерта, че интересите на здравноосигурените лица и правата на пациентите са защитени в пълна степен.

Сред основните нововъведения са договорените нови цени и обеми за медицинските дейности в първичната, специализираната, болничната и извънболничната медицинска помощ.

Цените на дейностите в първичната извънболнична медицинска помощ се увеличават с 4,38%, а на тези в специализираната извънболнична медицинска помощ – средно с 4,37%. При болничната медицинска помощ е договорено увеличение на цените средно с до 10%.

Надзорният съвет на НЗОК одобри поскъпването на клиничните пътеки с 10%

Предвижда се и изплащането на еднократна сума през ноември за всички отчетени дейности, извършени от изпълнителите на първична и специализирана извънболнична медицинска помощ.

Сред целите на новия договор са осъвременяване на бюджета на НЗОК и въвеждане на по-ефективен контрол.

Промени са договорени и по отношение на организацията на медицинската помощ. Не се допуска едновременно извършване на дейности от общопрактикуващия лекар – титуляр на практиката, и негов заместник по едно и също време по време на отпуск на титуляра.

Промени се въвеждат и при индикациите за хоспитализация, като се разширява обхватът на заболяванията.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов заяви, че в новия рамков договор има както положителни моменти, така и въпроси, по които не е постигнато споразумение.„Позитивните неща са, че договорът е в полза на пациента“, коментира той.

Сред положителните промени Брънзалов посочи отпадането на електронната рецептурна книжка, както и въвеждането на две нови клинични пътеки.

По думите му увеличеният бюджет за 2026 г. е „глътка въздух“ за системата, тъй като дълго време цените на клиничните пътеки не са били актуализирани. Това е създало сериозни затруднения за лечебните заведения за болнична помощ.

От Българския лекарски съюз настояват и за по-ясно остойностяване на труда на българските лекари. „Лекарите трябва да имат глас при въвеждането на настоящия рамков договор“, подчерта Брънзалов.

От съсловната организация призовават още за значително увеличение на средствата за здравеопазване през следващата година. „За да може да се стабилизира системата на здравеопазването, са необходими минимум 25% увеличение на бюджета на НЗОК“, заяви д-р Николай Брънзалов.

Над 4% ръст на средствата за извънболнична помощ: Как увеличението ще се отрази на здравните грижи

Увеличаването на бюджета ще бъде сред основните задачи пред новото ръководство на Здравната каса.

Управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов посочи, че размерът на средствата ще бъде определен след необходимите изчисления и координация с Министерството на финансите.„Съгласно Министерството на финансите ще постигнем максимално възможното. Може много да желаем, но всичко е въпрос на изчисления и координация“, коментира той.

Здравният министър Катя Ивкова заяви, че при подписването на договора е спазена бюджетната рамка, заложена в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г.

Тя съобщи и актуална информация относно скрининговите програми за рак на дебелото черво и рак на маточната шийка. По думите ѝ са закупени скринингови тестове, които са налични от повече от година. „Въпреки затрудненията при провеждането на двата вида скрининг, предстои да бъде публикувана актуална информация къде гражданите ще могат да извършват необходимите изследвания. Осигурена е и апаратурата, с която трябва да бъдат провеждани самите изследвания", каза Ивкова. 

Веднага след подписването на Националния рамков договор започва и процедурата по подготовката на НЗОК за следващия договор – за 2027 г.

За част от пациентите се предвижда и по-лесен достъп до лекарствени терапии. При хора с трайни двигателни увреждания, както и при временно физическо затруднение, например заради карантина, лекарствата ще могат да бъдат изписвани за период от шест месеца, вместо пациентите да посещават лекар всеки месец.

За пациентите това означава по-малко посещения при лекар и по-ниски разходи за придвижване.„По-добре ще е при мен, за да могат по-малко да се дават пари за превоз“, коментира уличният търговец Светльо, който разказва, че месечно отделя около 200 евро за лекарства и транспорт. Той обясни, че често използва такси, тъй като не може да чака за медицински транспорт.

Промени се предвиждат и за пациентите, които се лекуват със скъпоструващи терапии. Медицинските им протоколи са валидни шест месеца, но въпреки това често се налага да посещават лекарски кабинет за издаване на рецепта.

„Следващото ми посещение е след три месеца – през декември. Тогава е пикът на респираторните заболявания, а моето лекарство е имуносупресивно. Това означава, че за мен има риск да се разболея там“, обясни председателят на Сдружение за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева.

Според нея подобни промени биха били особено полезни за пациентите с хронични заболявания, които трябва редовно да посещават медицински кабинети.

С новия рамков договор се разширява и обхватът на диспансерното наблюдение. Въвежда се нова диспансерна диагноза – хронично бъбречно заболяване. „Това са пациенти, които са пред очите на общопрактикуващите лекари почти всеки ден, но до този момент не беше прецизирано както сега. Вече ще се реализира тяхното наблюдение, като целта е да не се стигне до хемодиализа“, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.