Едно При морско изживяване

С изключение на едно ама съвсем кратко 24-часово вясване преди година, не бях стъпвал истински на нашето любимо, родно и Черно море има-няма 6 години. Време беше просто за сравнителен анализ, за ревизия на мненията и нови впечатления, макар и по ускорена процедура. Ускорена, ама с много наситена програма.

С всяка следваща година по чуждите плажове вътрешно ми се разтваряше някаква все по-голяма празнина, нещо ми липсваше от морското преживяване и все не можех да го конкретизирам. Не знам какво ми е, де - зад граница си е супер, ти си чужденецът, вниманието е по-така, морето е по-синьо, палмите по-зелени, слънцето по-южно (шегувам се). Изкушавам се обаче да цитирам любима реплика от "Особеностите на руския национален риболов" от сцената, в която двама от братушките започнаха да се усещат, че не са си вкъщи, а някъде навън, и забелязвайки далеч по-идеалното от родната мизерия обкръжение единият пияница коментираше насред Финландия: "А, я еще вчера почувствовал — не то что-то... Чисто, акуратно, все не по нашему... и ностальгия...". А причината за моята носталгия ми се поизбистри при последното ми летуване по бреговете на бивша Византия (Справка) - тоя купон, който го има у нас, не мож’ го намери никъде, поне не на същата цена.

Имах един даскал навремето, който казваше: "Когато бях на вашите години взимах само четката за зъби, хващах влака за морето и две седмици нищо не ми липсваше. Сега тръгвам с два куфара за два дена, а като пристигна в хотела се оказва, че съм си забравил четката за зъби". Така решихме трима приятели - не помним вече откога се познаваме - почти само с четката за зъби в багажа, да запалим една "чисто нова" 12-годишна "баничарка" и да се справим с морските изкушения по единствения възможен начин - като им се отдадем напълно. Потеглихме с настроение в стил "VIVA LAS VEGAS" (цитирам още една филмова реплика - гл. "Гепи").

Не можете да си представите до какви висоти и падения могат да се изстрелят и закопаят трима мъже в апогея си (разбирай 30+... 2-3-4), когато бъдат оставени на самотек в подходящи за виреене условия и колко интензивно могат да изсмучат всяка минута от трите денонощия, в които са помирисали свободата на отминали години. Така е, някак си намерихме време да опитаме от всичко, но в същото време не стигна, ама то никога не стига.

На родното море съм ходил предимно на север. Карти за Несебър взимаха нашите навремето, прескачал съм до Слънчев бряг, бил съм и на други по-невзрачни дестинации. Южното Черноморие обаче носи очарованието на народната оферта, кръчмите, дискотеките, баровете предлагат ценова поносимост, условията са непретенциозни, романтиката на мизерийката - вездесъща на моменти.  

Та на юг признавам съм пристрастен - да, Созопол спорел с Несебър, да, на Ахтопол било спокойно (Mерси!), а пък на Ропотамо имало място за палатки... Thanks, but No! Thanks... Мястото за мен е Приморско, съжалявам... на който не му харесва, да си каже в коментарите. Макар, че съм ходил там само няколко пъти, то те са от по-младежките години и в момента, в който стъпих сега ме блъснаха приятни спомени за стари афери, тийнейджърски простотии, невинно безгрижие и позабравеното настроение в споменатия стил "VIVA LAS VEGAS".

Няколко неща, на които си заслужава да се насладите в Приморско:

Плажът - въпреки, че повечето нови хотели са се пръкнали близо до северния плаж, самият той не струва според мен. По-вълнисто е морето, по-неравно дъното, заведенията - по-малко. Може би са го оставили за чужденците или семейните. Така или иначе, аз съм фен на южния. На дългата плажна ивица, която минава покрай ММЦ-то и стига почти до Китен има място и за онези, които не искат да плащат за чадър и шезлонг, макар че само чадърът е 6,00 лв. на ден - не е драматично. В заведенията на плажа има биричка по 2,50, хубавата е малко повече. Пак за толкова някъде пих фрапе в плажната дискотека "Луксор".

На обед може да похапнете пица, дюнер (2,50 - 5,00 лв.). Не пропускайте феноменалната трилевова палачинка с шоколад и банан, която е с бая приличен диаметър и спокойно можеш да се наядеш с една. Разбира се "Да живее Странджанката!" (за всеки, който не знае какво е това - принцеса, която по някаква причина местните печат на скара с каймата надолу - уж един народ, пък някой път говорим на чужди езици).

Вечерно време вариантите са дискотека, кръчма, бар. Годинките вече тежат към последните две опции. В кръчмите може да се каже, че цените са софийски. Малък "Братушки стандарт" (да не правя реклама, но си е една от малкото прилични водки) може да се намери от 2,50 до 4,00 лева в заведенията. "Куба Либре", "Хавана" и Deja vu са барове класика. Прилично хранят в рибния ресторант над кея, за чалгата по спомен - "After Orgasm", друго диско - "The White" почти на плажа, кръчма - "Каручкатъ"... айде няма да изпростявам повече.  

Наблизо - за всеки, който се кефи на села с хотели "препоръчвам" Китен. Признавам готвят хубаво в "При Шопите" (чек как иначе). Не може да не се види и прословутата и прехвалена дискотека "Зангадор", но нощем, защото през деня не е чак толкова впечатляващо. Кацнала е в нещо като малко заливче и може да си пиете коктейла във водата. Има и едно прилично заведение на плажа, където е удобно за джин с тоник в легнало положение, докато се наслаждавате на женски красоти (Препоръчвам български джин - нема по-як "кик" в жегата). В обратна посока вижте Созопол - в стария град е хубаво, но цените и чужденците ми идват в повече. Иначе горещо препоръчва студените мелби в "Паликари", особено онази в изчовъркания пъпеш... нема такъв филм.

Нема и такава държава - 50 стотинки за кенеф, дори за клиенти, е запазена марка "Made in Bulgaria". Това е една от родните особености, които ме изкарват от равновесие. Беше ми толкова приятно този път, че почти повярвах, че няма да ме ядосат с нищо. Това обаче не съм го виждал ни в бели, ни в черни държави, като че ли само у нас си го има. Е, айде прощавам им този път, но дано да се усетят все някога, че не с мизерийки, а с гостоприемство се печелят пари.     

И така, мъже почти на средна възраст - обединявайте се!... и празнувайте всяка секунда, която можете да откраднете, че не остават много. И внимавайте с отчаяните лелки и с настървените каки. Приятен живот!

Автор: Любомир Тасев

P.S. Моля за извинение за лошото качество на снимките с бедните 3 мегапиксела от архаичен телефон.