Вижте какво сподели тя пред Ивелина Кунчева

Илдико Ениеди дебютира в киното през 1989 година в Кан с филма „Моят ХХ век“, където получава наградата „Златна камера”. Специалистите веднага я определят като една от младите надежди на унгарското кино. След дълго прекъсване се завръща с филма „За тялото и душата“, който й носи  "Златна мечка" в  Берлин.

В рамките на 74-то издание на филмовия фестивал в Кан бе представен новия й филм „Историята на моята съпруга“. Лентата е адаптация по едноимената книга на Милан Фющ и в нея участват френската актриса Леа Сейду и холандецът Гийс Набер. 

Здравейте, много се радвам да се срещнем в Кан, където представяте новия ви филм „Историята на моята съпруга“. Какво е усещането отново да бъдете тук?

Винаги когато видя хората на червения килим, на всеки фестивал, не само в Кан, но най-вече тук, защото е най-престижният в света, си мисля, че са работили здраво, за да достигнат до този момент. Ние също положихме много труд. Снимахме при много трудни условия, в топло и в студено време, и сега, след като вече представихме филма, усещам удовлетворение от целия труд. Така че е много вълнуващо да видя познати продуценти, актьори, режисьори. Радвам се и ми е много приятно винаги, когато идвам тук. За мен Кан не е толкова блясък, красота, фотографи, светкавици, колкото усещане, че някой е оценил труда, който си положил.   

„Историята на моята съпруга“ е първият ви филм, адаптация по книга. С какво ви вдъхнови едноименната творба на Милан Фющ?

Вярно е, това е първата ми адаптация по книга, обикновено сама пиша сценариите на филмите си. В случая  беше изключение, но смятам да продължа да бъда и сценарист. Впечатлена съм от богатството и смелостта на езика в книгата. Човешкия живот е сложен, а там всичко е разказано по изключително достъпен начин, който ме трогна. Има толкова много нюанси, различни герои и вълнуващи обрати в сюжета. Аз работих много върху персонажите, изучавах различните пластове на характерите им и това направи книгата много приятна за адаптация.

Говорите за героите, в чиито образи се превъплъщават френската актриса Леа Сейду и холандецът Гийс Набер. Тях ли си представяхте докато четяхте книгата?   

При подбора на актьорите се ръководех от това не само колко са добри, а и да имат харизма, присъствие. Така като режисьор на филма не ми се налагаше да водя диалог с тях, да обяснявам как аз виждам дадена сцена, да извеждам на преден план важните за мен неща – всичко просто се случваше пред очите ми. Важно е актьорите сами да одухотворят героите си, да се вдъхновят от образите, в които трябва да се превъплътят. Само така можем да провокираме вниманието на зрителя, а той от своя страна да изживее всичко сякаш е част от сцената. Истинският филм се ражда в съзнанието на зрителя, а не на екран! 

А Леа Сейду и Гийс Набер определено го постигнаха! Всъщност кои са Лизи и Капитанът? 

Капитанът е честен и работлив човек! Мисли си, че знае всичко за живота, много е добър в професията си, държи всичко под контрол и е изключително интелигентен. Но идва момент, в който се влюбва и решава да се ожени, налага му се да  заживее с Лизи. А хората са сложни същества. Той си изгражда свои изкуствени правила, които да му помогнат да я опознае. Капитанът просто иска да разбере как да достигне до нея, как да я накара да отвори душата си, да разбере какво се случва в съзнанието й, както на всеки от нас често се случва. Това е като синоним на самия живот. 

Действието се развива в 20 -те години на миналия век? Какво е за вас да работите в епоха?

За мен беше естествено да пренеса историята в миналия век. Както днес, така и във всяка друга епоха, хората имат своите проблеми, предизвикателства, житейски въпроси. Героите ми са деца на своето време, вписват се в социалните норми, следват ги, не ги подлагат на съмнение и не се питат защо. Те са като въздуха, съвсем естествени са. Фокусират се върху личните си въпроси, не са агресивни и не си задават въпроси относно нормите, просто ги следват. От епохата, която пресъздаваме, можем да научим много за днешното общество.

Вие сте една от най-вдъхновяващите жени режисьори на нашето съвремие, как мислите, какво е мястото на жените в киното днес? 

Самата аз освен режисьор съм и учител, много се радвам да работя с млади професионалисти, с които споделяме една и съща страст – киното. Спомням си, че когато бях студентка, бях единственото момиче в курса, имах високи оценки, смея да кажа, че отношението към мен е било приятелско от страна на колегите ми. Аз просто вървях по пътя си. Това, което ми направи впечатление, обаче, когато започнах да преподавам през 2000 г., е, че имаше много повече момичета в университета. Заедно с момчетата всички работеха в една и съща област и това предизвика силни реакции, доста сексистки и груби на моменти от иначе изключително приятни и талантливи студенти. Беше много първична реакция. Сякаш подценяваха жените в киното. Но днес мисля, че вече сме преодолели този първоначален шок и сега много от нещата, които преди са изглеждали странни, вече не се приемат като такива. Смятам, че следващата стъпка е да работим още по-усилено и да се наслаждаваме на работата си колкото се може повече. И именно чрез нашия труд и добрите филми, които представяме, можем да покажем на света, че сме тук и че сме добри в това, което правим. Не е толкова важно дали си мъж или жена!

Много ви благодаря за това интервю!

Аз ви благодаря!

ЕКСКЛУЗИВНО: Българинът, който участва във френски филм на фестивала в Кан (ВИДЕО)

ОТ ФЕСТИВАЛА В КАН: Бенисио дел Торо ексклузивно пред NOVA за новия си филм

ЕКСКЛУЗИВНО: Летисия Каста - френската богиня на модата и киното (ВИДЕО)

Обявиха кой филм печели "Златната палма" на кинофестивала в Кан (СНИМКИ)

ЕКСКЛУЗИВНО ПО NOVA: Мария Бакалова от червения килим в Кан (ВИДЕО+СНИМКИ)

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички новини от NOVA NEWS гледайте в канала на телевизията във Vbox7.