Спомени: Българските ученици по време на социализма

Ако самите вие не сте били ученици по време на социализма, то със сигурност сте чували немалко истории за тези времена. Защото всеки има какво да разкаже за годините си в училище. Винаги се сещаме за дните, прекарани на ученическия чин с голяма доза носталгия, тъй като това е времето, в което сме били по-млади, по-ведри и изпълнени с мечти и надежди.

Именно затова ще направим една разходка назад във времето и ще ви припомним какви бяха българските ученици по време на социализма, разказва Edna.bg. Ако пък искате съвсем да се потопите в духа на родните училища от преди години, то за вас имаме три предложения за филми, които можете да гледате в богатата Видеотека VOD – част от ТВ платформата на EON - "Маргарит и Маргарита", "Изпити по никое време" и "Вчера". В специалната видеотека на EON по най-удобния за вас начин ще се върнете към тези златни български ленти, уловили атмосферата в българските училища от това време.

Припомнете си или пък разберете какво означаваше да бъдеш ученик в България по времето на социализма:

Равенството
Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички държавата трябва да предостави еднакви възможности за просперитет. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят на училище облечени в униформи и да не носят бижута, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си, поради невъзможност на родителите да им купуват скъпи дрехи и пр. статус-символи.

Строги правила за външен вид
Освен униформеното облекло, учениците бяха длъжни редовно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи движението. Ученичките бяха длъжни да не идват в училище с прекалено къси поли, за да не нарушават социалистическия морал. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с вой и привикване при директора. Едва в края на 80-те години, и то главно в столицата, режимът започна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите плахо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.

ПЪРВИЯТ ЗВЪНЕЦ: Начало на новата учебна година (ВИДЕО+СНИМКИ)

"Не" на порока
На учениците беше забранено да пушат цигари и да пият алкохол. За забрана на наркотици по време на социализма дори не ставаше дума. Но през голямото междучасие учениците ходеха да пушат в съседни градинки, паркове и дворове, понякога и да пият вечерно време. По изключение имаше ученици – пристрастени пушачи, които ходеха всяко междучасие в тоалетната да пушат.

Оценка за поведение
В случай, че ги видят учители и ги докладват на училищния съвет, учениците бяха наказвани с намаляване оценката за поведението (дисциплината). Учениците бяха оценявани по четирибална система: "Отлично поведение", "Добро поведение", "Задоволително поведение", "Незадоволително поведение".
При "Незадоволително поведение" учениците бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование беше задължително, след изключване, учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранк или в по-малък град, за срок от една година. Намаляване оценката за поведението се прилагаше и за отсъствие от училище по неуважителни причини.

Социална помощ
В училищата, в зависимост от доходите на родителите, някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 1970-те бяха в размер на 20-30 лева на месец.

В навечерието на 15 септември: Проблемите и постиженията на българското училище

Облеклото
Чавдарчета и пионерчета задължително бяха пременени в бели ризи и със съответната синя или червена връзка.
Гимназистите и учениците в техникумите – момичетата с престилки, с бели якички и привързани коси, момчетата в тъмносини костюми, бели или сини ризи, понякога с вратовръзка.

Неизменната манифестация по случай 24-ти май
Тя води началото си още от времето на Цар Борис III, но най-организирани бяха честванията на светите братя Кирил и Методий по времето на соца. Най-мащабни – в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният елит, начело с Тодор Живков приветстваше „учащата се младеж”.

Дъвка „Идеал“
По соцвремето децата дъвчеха само една дъвка – „Идеал“, защото друга нямаше. Дори я наричаха умалително "идеалка". Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше разнообразие с вкус на манго и папая, изборът беше един – розова дъвка с нарисувано момиченце отпред и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи т.нар. "сакъз" – бели кристалчета, които след упорито премятане в устата заприличваха на гумено топче. 

Комсомолското и пионерското поръчение
Всеки член на ДКМС – комсомола получаваше поръчение да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг. лайка или стара хартия, да помага на стари хора със сечене на дърва за зимата и т.н. В повечето случаи изпълнението на поръченията бе формално.

Утринната ведрина
Физзарядка във всяко училище се правеше сутрин преди началото на часовете. Наричаше се още "утринна ведрина". Събираше се цялото училище в двора и всички правеха упражнения за раздвижване и разтягане под музикален съпровод. Беше забранено да закъсняваме за физзарядката.

ЧАСОВЕ ДО ПЪРВИЯ ЗВЪНЕЦ: Засилено полицейско присъствие и проверки

Магазинът „Кореком“ – мечтата на всяко дете
Във веригата безмитни магазини „Кореком“ се продаваха вносни стоки срещу западна валута. В тях можеше да влезе всеки, но право да пазаруват имаха малцина – работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш откъде имаш доларите или марките. Обикновено важаха т.нар. бонове, които БНБ издаваше срещу съответната валута. В Корекомите се продаваха стоки, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео и аудиоапаратура, козметика, дрехи – главно джинси, списания, играчки.

Изключени
Училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

„Клас, стани, клас, мирно!“
Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.
Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

Респектиращите учители
В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт. Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие. Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Дейни и сплотени
Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което сближаваше и организираше.

НА 15 СЕПТЕМВРИ: Над 700 000 деца и над 70 000 преподаватели влизат в класните стаи