„Мяра“: Потенциалната избирателна активност е 50%

Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва: „Прогресивна България“ би спечелила 34,6% от гласовете, ГЕРБ-СДС - 18,5%, ПП-ДБ - 11,4%, ДПС („Ново начало“) - 9,1% и „Възраждане“ - 7,4%. БСП-Обединена левица би била на самия ръб с 4%, недалеч от ръба са „Сияние“ и МЕЧ - съответно с 3,6% и 3,5%. „Величие“ би имало 2,2%, АПС - 1,9%, а ИТН би получила 1,4%.

Данните са на „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“ с таблети сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.

При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“.

5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори. Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък - може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес. Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят.

Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял не могат да преценят. Тук трябва да се отчита декларативността на отговорите, но като цяло данните потвърждават предишните наблюдения на „Мяра“. 

По естествен път най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила - 33,4%, сътрудничество на две сили или някакъв програмен формат правителство биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет си представят като добра опция 8,2%. Над една пета се колебаят.

Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Данните потвърждават и изводите на публикувания преди ден Индекс на общественото напрежение - който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите.

Данните от изследването коментира в студиото на „Пресечна точка” по NOVA Първан Симеонов от социологическа агенция „Мяра”. „От днешна гледна точка формулата е 5+1+2 - пет формации, които са сигурни, една, която е на ръба и две, които ще трябва да се постараят, ако действително искат да влязат в следващото НС”, заяви социологът. 

По думите му за момента има съживяване на избирателната активност. Първанов отбеляза, че тези, които все още не са взели решение за кого да гласуват, са стотици хиляди и допълни, че в края на изборния ден действат механизми на конформистки вот, вот за най-малкото зло, вот за победителя и протестен вот. 

Относно вота на българоте в чужбина той заяви, че се наблюдава голям интерес, въпреки ограниченията в държавите извън ЕС.

Данните са на „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“ с таблети сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.

Повече гледайте във видеото.