Венецуелски журналист: Арестът на Мадуро не е инвазия, а военна операция срещу нелегитимен режим

Арестът на президента на Венецуела повлече своите последствия вътре в страната, и за региона. Опозицията в Каракас се готви за среща с Доналд Тръмп. Натали Пашева разговаря с един от венецуелските журналисти в Каракас.

Настроенията във Венецуела по повод външната намеса са силно поляризирани, но според венецуелския журналист и анализатор Алехандро Линарес Мендоса случилото се не може да бъде определено като инвазия. В интервю за „На Фокус“ той подчерта, че става дума за прецизна военна операция, насочена срещу конкретни военни цели, която е довела до залавянето и отстраняването на Николас Мадуро от власт.

По думите на Мендоса арестът на Мадуро надхвърля рамките на задържане на действащ президент. Според него става дума за отстраняването на нелегитимен управник. Той припомни, че на президентските избори през 2024 г. венецуелската опозиция е спечелила с около 70% от гласовете, но резултатът не е бил признат от Мадуро. Легитимността му обаче е под въпрос още от 2018 г., когато изборите също бяха широко оспорвани както в страната, така и от международната общност.

Издирват хора, подпомогнали операцията по залавяне на Мадуро във Венецуела

Според него Мадуро се е задържал на власт чрез сила, репресии и заплахи, а не чрез демократичен мандат. Той припомни, че както Мадуро, така и съпругата му Силия Флорес са обвинени от САЩ в престъпления, свързани с наркотрафик и тероризъм. Именно по тази линия двамата са били смятани за бегълци от американското правосъдие и в крайна сметка са били задържани и отведени в Съединените щати.

Мендоса заяви, че има данни Николас Мадуро да е използвал държавните структури на Венецуела за улесняване на трафика на кокаин от Колумбия и Еквадор. Наркотиците са били изнасяни на север през Карибско море или Атлантическия океан, което превръща страната в ключов елемент от международната наркоиндустрия.

В интервюто беше засегната и темата за предполагаемите връзки на режима с радикални организации. Мендоса посочи, че при управлението на Мадуро на активисти на „Хизбула“ са били издавани венецуелски паспорти, което им е позволявало да се придвижват свободно по света като граждани на страната.

Николас Мадуро от затвора: Добре сме. Ние сме бойци

На въпрос дали Мадуро е бил предаден от свои хора, Мендоса отказа да назове имена, но допусна, че подобна версия е напълно възможна. По думите му дълбочината на разузнавателната информация за личния живот на Мадуро – от навиците му до най-дребни детайли – предполага сериозно вътрешно проникване, което трудно би било възможно без вътрешна колаборация.

Според Мендоса официалната позиция на Вашингтон е, че САЩ ще упражняват временен контрол върху преходното управление, докато Венецуела стане достатъчно стабилна за предаване на властта на легитимни институции. Част от този план включва и възобновяване на търговията с петрол, с цел да бъдат компенсирани американски компании, чиито активи са били национализирани по времето на Уго Чавес без адекватно обезщетение.

Мендоса подчерта, че венецуелската държава е напълно пропита от чавизма вече повече от четвърт век. По думите му няма независима съдебна система, изборна власт или реална институционална автономия. Именно затова, според него, САЩ настояват да контролират финансовите потоци и да отпускат средства поетапно, с ясен механизъм за отчетност.

Тръмп за залавянето на Мадуро: Гледах на живо, все едно бях на кино

Въпреки сигналите за координация между представители на режима и администрацията на Доналд Тръмп, Мендоса е категоричен, че във Венецуела не може да се говори за нормалност. От стотиците политически затворници са освободени само единици, а въведеното извънредно положение ограничава основни конституционни права и позволява преследване на хора, подкрепящи ареста на Мадуро.

По отношение на бъдещето Мендоса посочи, че ключова ще бъде ролята на опозиционните фигури Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонзалес. Предстояща среща между Мачадо и Тръмп в Белия дом може да даде яснота дали те ще поемат властта на базата на изборите от 2024 г., или ще се стигне до нов вот. Според него развитието на ситуацията остава непредсказуемо и ще зависи от това дали САЩ ще продължат да оказват икономически, дипломатически и военен натиск.